Утвърждаването на християнството като официалната религия в България започва през 864 година. Това не е еднократен акт, а дълъг процес, продължил през годините и слял се историята ни. Въпреки че се изучава в училище, пътят на приемането на християнството все още крие своите тайни. Кой български владетел покръства българите е въпрос, на който повечето запитани знаят отговора, но тънката граница между редица митове и фактите остава размита и неясна.
Защо е било необходимо приемането на християнската религия?
Историята сочи, че при създаването си през 681 година България е съставлявана от траки, славяни, прабългари и различни племена – всички със своята религия. Езикови, етнически, културно-религиозни и битови различия пречели на обединяването на различните племена и народи в едно цяло, в една държава, в един народ, от което България губела доверие на политическата сцена в Европа, която е считала за държава на езичници и варварска страна.
Необходима била обща религия, чрез която България да се приобщи към Европа и света и да се превърне в държава, уважавана на Стария континент, а не приемана като варварска.
Предлагат 2 май - денят на покръстването, да стане национален празник
Кой български владетел покръства българите и избира православието?
Изборът, който прави владетелят, покръстил българите, не е случаен. Той е плод на страшните и неуспешни битки, които водел с някои християнски народи – византийци и сърби. Отражение върху решението дава и битката с Византия, която България загубила и в следствие на която е сключен през 863 година т.нар. „Дълбок мир“ в Константинопол. С този договор България приема християнството от православния Константинопол, а не от католическия Рим.
Така че макар някои да гледат с вяра в душата си, романтично или обединяващо на приемането на християнството у нас, то по-скоро е прагматично решение, чиито основи са постлани с военни загуби. Носят се легенди за сестрата на владетеля, покръстил българите, и за приетото от нея християнство по време на пленничеството ѝ във Византия, както за нейната роля в приемането на християнството у нас чрез убеждаването на брат ѝ в силата на Бога, но тези легенди са по-скоро романтични и бягство от истината – не вяра, а прагматизъм стои зад покръстването у нас. Това обаче не означава, че вярата не се е зародила по-късно и не е била истинска у народа и хилядите българи, приели и избрали смъртта пред смяна на христовата вяра по време на черните години на робството доказват това.
Знаете ли кога са покръстени българите?
Владетелят, изправен пред избор за съдбата на България и религията, която да изповядва, е Борис Ι. Именно той обещава пред Михаил III – ромейския василевс да приеме Христовото кръщение заедно с целия си народ. Спорна е годината обаче, в която Борис приема христовата вяра. Някои историци сочат 864 годино, докато други настояват, че това се е случило по-късно – чак през 870 година чрез посредничеството на римския презвитер Павел.
Легенди и митове се разпространяват и във връзка с покръстването на народа на Борис, най-интересната и разпространена сред които е свързана с делото на Солунските братя – Константин-Кирил Философ и Методий, или т.нар. Солунска легенда.
Независимо от многото легенди и митове, битуващи във връзка с приемането на христовата вяра, фактът, че отговорът на въпроса „Кой български владетел покръства българите?“ е безспорен и като такъв е сочен само Борис Ι, първоначално хан, а след приемането на християнството – княз.
