Преди индустриалната революция и механизацията на редица производствени процеси занаятчиите били тези, които имали знанията, опита и уменията да произвежда необходимото с ръцете си. Владеенето на занаят било важно за изхранването на семейство и родителите се стремели да изпратят синовете си да чиракуват, да научат занаят, за да могат да си вадят хляба и да се грижат за семейството си, когато се задомят. Занаятчията им придавал не само своите умения, опит, тънкости и знания, но и традициите и обич към корените, българското, родното благодарение на него занаятите се съхранявали през вековете, чираците ги подемали на свой ред, ставали майстори и ги предавали на своите чираци. Така занаятите се превърнали в мост от миналото към бъдещето, съхранили творческия устрем, красотата и силата на народното творчество и традициите, спецификата на различните етнографски области. На занаятите днес може да се гледа като на културно наследство, което трябва да бъде съхранено въпреки модерните времена, в които живеем.
Много стари български занаяти са оцелели през вековете, предавали са се от майстор на чирак, за да достигнат до нас и да са живи и днес. На част от тях може да се насладите след кратка разходка до Етера например. Други стари български занаяти са познати само на хората от третата възраст, в чието съзнание са се запечатали като мил спомен от детството. Капитонирането, плетенето, изкуството да се създават гоблени, дърворезбата, пирографията, гравирането, обущарството, златарството и много други стари български занаяти, са живи и днес и практикуването им продължава, а усвояването на тънкостите им е привилегия за малцина. Докато тези занаяти са ни познати, дори да не сме ги практикували лично, със сигурност много от нас са виждали майките или бабите си да плетат например, златарството е част от модерните занаяти, а красотата на гоблените е пленила не една домакиня и е превърнало създаването им в модерно хоби, други занаяти са познати само на хората над 60 и за тях по-младите не знаят нищо. Кои са тези стари български занаяти?
Стари български занаяти, които не помним или сме позабравили
Още: Община Троян към всички занаятчии: Бъдете част от "Улица на занаятите"
- Абаджийството и терзийството
Два стари занаята, изместени от развитието на механизираното производство, които сме позабравили. Аба наричаме дебел вълнен плат, а занаятчиите, които го произвеждали в домашни условия, са познати като абаджии. Занаятът е абаджийство – производство на аба. Бил е сред най-разпространените в Родопите през ХIX век като домашното производство на аба е било особено усилено през първата четвърт на века, когато униформите на въведената редовна турска армия се шиели именно от този плат.
Терзийството е стар български занаят, свързан с абаджийството, тъй като представлява шиене на дрехи от аба на ръка. До началото на 20 век и навлизането на машините, които заместили този занаят и ръчният труд, производството на ръка на дрехи от аба, известно като терзийство, е било сред най-разпространените стари български занаяти. Днес този занаят е жив основно чрез спомените на хората на възраст над 60 години.
- Калайджийство
Бакърените съдове, които дедите ни използвали, се нуждаели от покритие, предпазващо ги при поставяне върху огъня. Именно това била работата и ролята на калайджиите, чиито занаят процъфтявал до навлизането на модерното производство на съдове, които не се нуждаели от калай и които довели до замирането на този занаят.
Още: Каква е разликата между абаджийство и кафтанджийство?
- Тъкачество
Бабите ни са тъкали и произвеждали тъканите за челядта си сами и това не е случайно – тъкането е сред най-старите български занаяти, позабравени във времето. Занаятът е свързан със скотовъдството и е следствие от стара традиция на Балканите. Тъкачният стан се е използвал в почти всяка стара селска къща, а днес е почти напълно забравен и само шепа ентусиасти, пазители на корените и историята, се опитват да овладеят и съхранят магията, тънкостите и тайните, втъкани в тъкачния стан и в тъкачеството като един от най-старите български занаяти.
