По света има доста предмети, на които им се носи лоша слава. За тях се твърди, че носят лош късмет или дори смърт на техните притежатели. Такива предмети са най-различни – столове, автомобили, страховити картини и т.н.
Нека видим кои са 3-те най-прокълнати предмета на света:
Куклата Робърт
Куклата е с височина около 1 метър и е дело на немската компания за играчки Steiff. През 1904 г. в Кий Уест, Флорида куклата е подарена на 4-годишното момче на име Робърт Юджийн Ото. Според някои е подарък от дядото на Ото, докато други смятат, че е подарена от недоволна прислужница на семейството, която е проклела куклата и след това я подарила на момченцето.
Куклата Робърт е била облечена от Ото в моряшки костюм. Според легендата всеки път, когато родителите на момченцето заварват мебелите в спалнята му обърнати или играчките обезобразени, то казвало: “Робърт го направи, не бях аз”.
Пред тези явления науката е безпомощна
Ото пораства и става зрял мъж, жени се и години по-късно се завръща в бащината си къща. Съпругата му Ан видяла куклата и никак не я е харесала, затова я качили на тавана. Хората, които минавали покрай дома на Ото, започнали да се оплакват, че всеки път куклата е на различно място на прозорците на тавана и винаги ги наблюдава. Гостите на семейството на Ото пък споделяли, че им се е случвало да чуват стъпки и смях от таванското помещение. Това продължава и след смъртта на Ото през 1974г., когато имението заедно с куклата става собственост на Миртъл Ройтер. Тя търпи странностите в дома си в продължение на цели 20 години, когато най-накрая се решава и предава куклата в музея Форт Ийст Мартело. Куклата все още е там и всеки желаещ може да я види, стига да не го е страх, че с демоничните си очички ще бъдат прокълнати, особено ако не се отнасят с достатъчно уважение към нея. Не са никак малко случаите на посетители на музея, която след като са видели Робърт и не са се отнесли добре с него, животът им е станал ад. Те пишели писма на куклата и се извинявали за поведението си, молейки за прошка.
Магическият скрин
Историята разказва за поробен мъж на име Ремус, който създава скрина по поръчка за своя господар Джеремая Греъм. Случката се развива окол 1830г. в Кентъки. Греъм обаче не бил останал доволен от работата на своя слуга и го пребил до смърт. Приятелите на Ремус проклинат въпросния скрин като поръсват чекмеджетата му с изсъхнала кръв на сова. Въпреки че семейство Греъм не харесали скрина, те го използвали за дрешките на своето новородено бебе, което малко след това умира. През следващите 140 г. скринът се предава във фамилията и всеки, който го използва, го застига проклятието – или умира, или го сполетяла огромна беда. В средата на 20-ти век Кари Хъдсън гледа как детето ѝ умира в ранна детска възраст, друго се разболява от полиомиелит, един от синовете ѝ е намушкат от съученик в училище, а по-късно съпругът на едно от децата ѝ умира, след като е откаран в болницата по спешност. Съсед на семейството умира след неволна стрелба. И общото между всички изброени хора е бил фактът, че са използвали скрина.
„Сън”: Причината за инцидентите в Египет e проклятието на фараоните
Хъдсън се сеща, че всичките беди в семейството ѝ и около нея са заради скрина и моля своята прислужница Сали да отмени проклятието. Тя се съгласява и двете намират мъртва сова, сваряват върбови листа и предприемат още няколко мистериозни стъпки. Прислужницата казва на своята господарка, че ако някоя от двете умре, това ще докаже, че проклятието е отменено. Няколко месеца по-късно Сали наистина умира.
През 1976 година сандъкът бива дарен на Историческото общество в Кентъки, където се намира и до днес.
А вие вървяте ли в такива истории ?
