Днес киното е част от културния живот и един от любимите начини за прекарване на свободното време. Така ли е било винаги? Знаете ли кога и къде възниква първото кино в България и каква е историята на родното кино? Затягайте коланите, машината на времето ви очаква, за да ви заведе във времето на възникването на първото кино в България.
Първото кино в България
Дълги години се водят спорове относно датата и мястото на първата кинопрожекция у нас – дали това се е случило в София или в Русе – двата български града, най-тясно свързани с началото на киното в България. Със сигурност е ясно, че първата кинопрожекция е в последните години на ХІХ век, а повечето източници сочат хотел Македония на ул. „Търговска“ в столицата като мястото, на което се е състояло първото кино в България през 1896 година.
Това обаче съвсем не означава първи киносалон. История на киното у нас е свързана първоначално с цинематографа – апарат, който изобразява на платно тъй наречената „жива фотография“, както било съобщено на гражданите, и филмите се излъчвали в хотели и къщи – където било възможно и където имало място.
Първата кинопрожекция в Русе например се състояла в къщата на известния търговец от града Марин Чолаков, на чиито приземен етаж имало дюкян, подходящ за събиране на хора и за подобно събитие. Георги Кузмич е бил кинематографистът на събитието, тоест той е и първият, който можем да наречем по този начин в дунавския град, както и сред първите в България в зората на киното у нас. Следва и да подчертаем, че дълго се водят спорове коя прожекция всъщност е първата – дали прожекцията в хотела в София, или тази в къщата в Русе, като и днес различните източници продължават да сочат различна информация по темата.
До началото на ХХ век кинопродукцията у нас се излъчвала именно така – в хотели, къщи, подходящи помещения и дори в набързо разпънати шатри. Владимир Петков е първият, закупил първото пътуващо кино в България. Едва през ХХ век възникват постоянни, стационарни кинотеатри.
Лятното кино в „Младост“ започва
Това било улеснение за зрителите, които можели по-лесно да следят къде, кога и какво се излъчва, но изисквало кината да представят все нови и нови филми, защото при отседналост зрителите са едни и същи и те не биха проявили интерес към многократно гледане на един и същи филм. Това обаче се оказва скъпо удоволствие и много от малките кина затварят врати.
В София оцеляват ,,Модерен театър“ – това именно е първото кино в България, отворило врати през 1907-1908 година, поставило начало на развитието на кинематографията в България, ,,Одеон“ и ,,Нова Америка“, които съумяват да предоставят на зрителите богатство от заглавия за задоволяване на нуждите и интереса им. Сред тези филми се забелязват и първите български – снимани по поръчка на кината и представящи интересни моменти от живота и историята на страната ни. Една от първите показани у нас такива кинохроники е със заглавие „Пристанището на Варна“, а името ясно сочи какво показва този филм. Наред с тези филми, които вълнували зрителите, много се гледали и военно-патриотичните, но мелодрамите и комедиите са безспорният фаворит по гледаемост и интерес през ХХ век.
Какво ни очаква на фестивала "Срещи на младото европейско кино" 2023?
История на кинематографията в България
Макар и по-рано, както вече споменахме, да се излъчвали български филми, те били заснемани от чужди специалисти по поръчка на кината. За начало на историята на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на Васил Гендов „Българан е галант“, а рождената дата на родната кинематография е годината на заснемането на филма – 1915. Това реално е първият български игрален филм, като характерно за него е, че е ням и че е черно-бял. 55 филма са създадени за следващите 30-тина години у нас, а киностудио „Бояна“ се оформя като най-голямото у нас.
Днес кината остават популярни въпреки разнообразието от заглавия, излъчвани по многобройните телевизионни канали. Кината са място за срещи с приятели и любимите хора, за вкусно хапване на пуканки, част от забавленията и градския живот, от културата и пулса на модерния човек.
