Преживяването на умирането е сложно взаимодействие на физиологични и психологични процеси и загубата на сетивни възприятия и чувства е част от този процес. Редът, в който тези усещания намаляват, може да варира в зависимост от индивидуалните обстоятелства, но като цяло се наблюдават някои закономерности. Обикновено първото усещане, което хората са склонни да загубят преди смъртта, е свързано с тяхното сетивно възприятие и физическо усещане.
Загуба на физическо усещане
Когато организмът започне да се изключва, периферното кръвообращение намалява, особено в крайниците като ръцете и краката. Намаляването на кръвния поток води до загуба на усещане в тези области. Хората често съобщават, че вече не усещат температурни промени или болка в пръстите на ръцете и краката си. Този процес е естествена последица от това, че тялото дава приоритет на притока на кръв към жизненоважните органи като част от механизма за оцеляване.
Учените откриха сигурен знак за предстояща смърт
Намаляване на усещането за допир и движение
След загубата на чувствителност в крайниците усещането за допир и способността за възприемане на болка в други части на тялото започват да отслабват. Това може да се обясни с прогресивната недостатъчност на нервната система и намаляващата метаболитна активност на организма. С изключването на нервната система тя престава да изпраща и приема ефективно сигнали, което води до намаляване на способността за усещане на допир, натиск и болка.
Намаляване на усещането за глад и жажда
Друга ранна промяна е загубата на усещането за глад и жажда. Тъй като тялото се подготвя за смъртта, нуждата му от храна и хидратация намалява. Метаболитните процеси се забавят значително, а мозъчният хипоталамус, който регулира глада и жаждата, става по-малко активен. Това често води до липса на апетит и незаинтересованост към храната и напитките - състояние, известно като кахексия в медицината.
Емоционални и когнитивни промени
Докато физическите усещания са сред първите, които намаляват, емоционалните и когнитивните функции също претърпяват значителни промени. Много умиращи хора изпитват намаляване на чувството на тревожност и страдание, тъй като мозъкът освобождава ендорфини и други неврохимикали, които помагат за облекчаване на болката и страданието. Някои проучвания сочат, че с наближаването на смъртта реакцията на мозъка към стреса намалява, което осигурява естествена форма на психологическа аналгезия.
Предизвестена смърт: Изкуствен интелект вече изчислява кога ще умрем
Освен това когнитивните функции, като например вниманието и паметта, постепенно намаляват. Човекът може да започне да не осъзнава заобикалящата го среда, да изпита объркване или да прояви признаци на делириум. Това влошаване на когнитивните функции е резултат от намаленото снабдяване на мозъка с кислород и натрупването на метаболитни странични продукти, които влошават мозъчната функция.
Слух и зрение
Слухът често е едно от последните сетива, които се губят. Много доставчици на здравни услуги и служители в хосписи съобщават, че дори когато човек не реагира и изглежда в безсъзнание, той все още може да чува какво се случва около него. Това запазване на слуховата функция предполага, че слуховите пътища и центрове в мозъка остават активни по-дълго от другите сетивни системи.
За разлика от тях, зрението има тенденция да отслабва по-рано. Способността за ясно виждане намалява, тъй като очите губят способността си да реагират на светлина и движение. Зрителните халюцинации не са рядкост в последните етапи от живота, тъй като центровете за визуална обработка на мозъка са все по-ограничени от кислород и хранителни вещества.