На Черешова задушница живите се молят да бъдат опростени греховете на техните починали близки, за да могат душите им да намерят покой; именно затова този съботен ден се нарича „Задушница“ - за душите. Тогава също е прието да се вършат добрини, благотворителни постъпки спрямо хората, които са по-бедни и имат нужда както от материална, така и от духовна подкрепа, ако са изпаднали в трудна житейска ситуация.
На този ден такива молитви, чрез които да се измоли опрощение за душите на починалите, се четат в църквите. Поверието гласи, че тогава мъртвите посещават гробовете си – затова техните роднини и близки трябва да носят там храна, вода, по желание и вино. Самият гроб е необходимо да бъде почистен, подреден и прекаден с тамян, „за да се прогони Дяволът“; сетне се прелива с вода или с червено вино, палят се свещи.
Наближава Черешова задушница, ето какви са обичаите
В дома, преди отиването на гробищата, прозорците и вратите биват оставени известно време отворени – целта е душите на починалите да могат да излязат навън, защото поверието е, че така имат възможност да се завърнат обратно на небето.
В отделни региони, предимно в Родопите, на Черешова задушница отново, както за Великден, се боядисват яйца, които биват раздавани „за Бог да прости“. Вярва се, че този обичай помага също така в случаи на природни бедствия и „лоши болести“.
Една от разпространените традиции е на Черешова задушница да се говори колкото се може по-малко, а по възможност и изобщо да се мълчи, ако няма нужда да се казват важни неща. Целта на този обичай е да не бъдат смущавани излишно душите на покойниците.
Защо Черешова задушница е Орехова?
Малцина хора знаят, че Черешовата задушница в отделни области бива наричана Орехова. В тези региони за главна и основна църковна служба се смята вечернята в съботния ден преди Петдесетница – тогава свещеникът разхвърля над събраните в църквата предварително осветени орехови листа.
Те символизират пламъците, посредством които Светият Дух слиза на Петдесетница. Друга религиозна метафора, поясняваща този обичай, гласи, че душите на мъртвите са слезли от небето на Великден и остават сред живите хора именно до Петдесетница. Някои вярващи смятат, че който коленичи в църквата на ореховата шума, може да чуе и види своите близки покойници.
Също така, с орехови листа се покрива гроба на близкия починал човек, за да се осигури спокойствие на душата му. По начало традицията за използването на орехова шума визира повече самата Петдесетница (неделния ден), както и Празника на Свети Дух (понеделника след нея), но постепенно с течение на времето обхванала и Задушницата (съботата). В местата, където на Черешовата задушница се спазва обичая с орехова шума, на гробовете не се носят цветя.
Задушници 2024: Ето кога се падат 3-те най-големи Задушници тази година
Забранителни действия
На Черешова задушница съществуват и някои „забранителни“ постъпки, които не е желателно да се допускат. Например, на самия гроб не се яде храна от подавките, както и не се пие от водата или червеното вино. Също така, някъде въобще и по принцип (не само на Черешова задушница) не се вкусват череши, преди да бъдат занесени на починалите.
Нежелателно е да се работи на Черешова задушница освен ако не е крайно наложително – например, не може да се отклонят от служебните им задължения пожарникари, полицаи, екипи на „Бърза помощ“ и т. н. Но това е ден, който трябва да бъде отдаден изцяло на духовни занимания, размисли, общувания и спокойни, умиротворени разговори на възвишени теми; както, всъщност, би трябвало да бъде на всеки религиозен празник.
