Бъдни вечер е сред българските най-светли и радостни семейни и родови празници, съпроводен с различни обреди. Но, освен това, в миналото трябвало да се спазват и някои забранителни ритуали или просто да се избягват нежелателни действия, за които се смятало, че привнасят своеобразна негативна енергия в домашната атмосфера.
Така например, не можело от трапезата да се става един по един – всички стават едновременно, за да няма раздори в семейството.
Самата трапеза след вечерята не се прибира, защото се вярва, че през нощта идват да се хранят починалите роднини.
Още: Какво се готви за Бъдни вечер и Коледа в различните краища на България?
Сътрапезниците не бива да седят плътно един от друг, а да оставят свободни места помежду си за тях. Все с тази цел: за да могат те да дойдат на вечерята, също и вратите не се затварят плътно. Затова и масата не се раздига, за да могат след това да си доядат на тишина и спокойствие, без да им пречат шумът и суетата на живите.
В храната в никакъв случай не бива да има продукти, произлезли от животно – това е последната вечер на Рождественския пост. Допуска се само мед, но той по традиция се възприема като постна храна вероятно, защото и пчелите, като насекоми, не се смятат за „животни“ в истинския смисъл на думата.
Содената питка за Бъдни вечер – Боговицата, не бива да се меси от неомъжена девойка. Причината е, че ако тя се ожени в новата година, ще изнесе добруването и изобилието от родителската къща и ще обрече роднините си на немотия.
По време на вечерята не бива никой да става от масата; ако това се случи, житото ще се пръсне по света, кокошките вече не ще мътят, а семейството може да се разпадне. Само най-старият мъж може да стане, но трябва да ходи наведен, за да се привеждат от изобилие житните класове.
Още: Пожелания за Бъдни вечер, с които да зарадвате най-любимите си хора
Оставя се жива жарава зад лемежа (острието) на ралото, като въглените от нея се „наричат“ на различни селскостопански посеви, от които се очакват реколти. Сутринта, когато е погаснала, се проверява състоянието на въглените. Ако всички са догорели равномерно и са се превърнали в пепел, това е на добро – обещава изобилна и богата реколта от съответната култура, на която е наречен даденият въглен. Колкото е повече пепелта, толкова повече ще бъде и реколтата. Но, ако се е случело така, че въгленът е само почернял, без да изгори напълно и докрай, перспективите не са добри и реколтата ще пострада по различни причини – или маловодие и суша, или градушка, слани, маносване и други съсипии по растенията.
Бъдникът в огнището е груба грешка да бъде някакъв друг, освен от дъб, бук или круша. Ако е от друго дърво, това се смята за немарливост и неуважение към „бъдното“ и заплашва с недобро бъдеще целия род в къщата – ето защо това изискване се спазвало с крайна почит.
Сътрапезниците непременно трябва да хапнат, макар и по малко, от всяко ястие – иначе, ако не го сторят, през идущата година не ще имат късмет и няма да им върви във важните начинания.
Сядането на трапезата се извършвало рано в сравнение с обичаен ден - още по светло. Закъсняването за трапезата на Бъдни вечер било грубо и неприятно нарушение на обичая, като изразявало и неуважение както към самия празник, така и към сътрапезниците. Смятало се, че ако се закъснее със сядането на синията (традиционната ниска селска кръгла масичка), също така ще закъснее и узряването на реколтата на нивите, съответно ще трябва да се отлагат различните кърски (селскостопански) дейности и да се закъснява с тях.
Още: Ето каква трябва да е подредба на масата за Бъдни вечер?
А за другия ден се вярвало, че каквото се пожелае на Коледа, непременно се сбъдва.
