Бъркан понякога, че е зеленчук, патладжанът представлява плод с големи тъмносини, пурпурни или бели плодове. Консумира се изключително като готвен, при което добива неповторимо богат, специфично сложен вкус. В него се съдържат впечатляващ брой полезни хранителни вещества: фибри, фолиати, триптофан, витамините К и С, микроелементите манган, молибден, калий, магнезий, мед, но енергийният му запас е минимален. Това обосновава ползите му за организма, анализирани както следва.
Снижава нивото на холестерола и забавя процесите на стареене
Антиоксидантните свойства на патладжана на клетъчно ниво се определят от активното свързване на негови ингредиенти с вредните оксидни йони в кръвта, генерирани при усвояването на простите захариди и наситените мазнини. Именно ниското съдържание на тези въглехидратни съединения, намалява съдържанието в кръвта на „лошия холестерол“, който се отлага върху артериалните стени с произтичащите от това сериозни заболявания на сърдечно-съдовата система. Освен това, количеството на атиоксидантния пигмент – антоцианин – в патладжана е достатъчно, за да предпазва клетките на тялото от стареене и, по-специално, мозъчните неврони от деградиране.
Допринася за отслабване
Като нискокалоричен плод с високо съдържание на фибри, патладжанът намира достойно място във всяка една диета, позволяваща включването на термично обработени хранителни продукти. Ето защо, той не е подходящ за хора, практикуващи веган-диети, при които това условие не се спазва. Освен това, гозбите от патладжанът засищат до степен, след тяхното консумиране да изчезне желанието за каквото и да е „дояждане“.
Намалява възпалителните процеси
Патладжаните съдържат широка гама фенолни съединения, създаващи естествена защита на организма от зарази с гъбични или други патогенни бактерии. Нещо повече, за някои разновидности обосновано се твърди, че имат и противораков ефект.
Вредни ефекти
Славата на патладжана като диетичен ингредиент започва обаче, да помръква, когато задълбочени изследвания установиха съществуването на връзка между завишените количества на природни оксалати в плода, водещо до тяхното изкристализиране в телесните течности, с последвало нарушаване във функционирането на бъбреците, черния дроб и жлъчния мехур. Ето защо, хора, които страдат от заболяване на тези органи, би следвало да избягват консумирането на плода. Нещо повече, за други ингредиенти в патладжана се твърди, че имат пагубен ефект върху костите, защото потискат усвояването на така необходимия за тях калций.
За щастие, тези вредни вещества са концентрирани в кората или в слоя непосредствено до нея, така че могат да бъдат лесно отстранявани чрез изрязването им. Освен това, първо, не следва да се използват недоузрели плодове или такива, за които има индикация, че съдържат пестициди (познава се, по силно вариращия цвят на плодовата вътрешност); второ, суровите плодове следва да се избират плътни и твърди и да бъдат грижливо подготвяни за готвене, а самият термичен процес – да е достатъчно продължителен.
