Дон Кихот (исп. Don Quijote, на средновековен исп. - Don Quixote) е главният герой в романа на великия испански писател Мигел де Сервантес (1547-1616) „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча" - едно от най-популярните произведения на световната литература.
Според романа, официалното име на героя е Алонсо Кихано; самият автор обаче уточнява, че има различни мнения по този въпрос: „Някои твърдят, че той носел фамилията Кихада, други – Кесада, но ние имаме всички основания да смятаме, че фамилията му е Кихано“. Той избира за себе си звучното рицарско име „Дон Кихот“, сле като го обмисля цяла седмица; преди това измисля име за бойния си кон – Росинант. По време на странстванията на рицаря неговият оръженосец Санчо Панса пък на свой ред измисля прозвище за своя господар: Рицарят на Печалния образ.
Отпечатан е първият екземпляр на книгата Дон Кихот
Сюжетът на романа хрумнал на Сервантес в затвора. В младостта си той се озовал в ситуация, типична за почти всеки един от начинаещите писатели: работел какво да е, за да изкарва хляба си. Бил даже бирник (в днешни понятия - данъчен инспектор) за събиране на просрочени задължения към държавата. Ала „постоянната небрежност в паричните въпроси“ довежда Сервантес два пъти в кралския затвор в Севиля първо в 1597, после отново в 1602 г. Литературните историци смятат, че именно тогава той замисля историята, която по-късно се преобразява в роман.
Вероятно Сервантес заимства пълното име на героя си от Алонсо де Кесада и Салазар - чичо на неговата съпруга. Смята се, че е послужил като прототип не само за името, а и за външния вид на главния герой.
Интересно е, че Дон Кихот бил любимият литературен герой на друг велик писател – Достоевски.
През 2002 г. по молба на Норвежкия книжен клуб известни писатели от 54 страни избрали 100-те най-значими книги, писани някога. Този проект бил наречен Световна библиотека. Книгите не били класирани във вид на ранг-листа по някакви критерии. Единствено изключение бил романът „Дон Кихот“ - него Световната библиотека определила като най-великият роман на всички времена.
Откъс от „Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“
Независимо, че първата част, публикувана през 1605 г., бързо набрала популярност, Сервантес едва ли е спечелил нещо от успеха на своя роман – просто по това време писателите не получавали хонорари. От чисто материална гледна точка това състояние на нещата е особено несправедливо в случая с „Дон Кихот“, понеже до днес неговият тираж е достигнал 500 милиона екземпляра. Тази цифра прави „Дон Кихот“ най-четеният роман в световната литература - доста преди „Записките на клуба Пикуик" на Чарлз Дикенс (200 млн) и "Властелинът на пръстените" на Толкин (150 млн).
Има и друга версия за произхода на името на главния герой. Според писателя Херман Арсинегас, то е взето от името на испанския конкистадор Гонзало Хименес де Кесада, откривател и завоевател на Нова Гранада (днешна Колумбия). Гонзало Кесада бил един от търсачите на прочутия „златен град“ в южноамериканските джунгли – Елдорадо. В продължение на 30 години управлявал Нова Гранада, където, подобно на един истински Дон Кихот, защитавал местните жители от жестокостите на властите и алчността на земевладелците.