„Линията на Розата“ е тайнствено мистично име, дадено от Дан Браун в неговия роман „Шифърът на Да Винчи“ на Парижкия меридиан, отбелязан върху пода на църквата „Сен-Сюлпис“. Браун се основава на материал, открит в документите на мистериозната организация „Орден на Цион“ (или „Приорат на Сион“) от 60-те години на миналия век - но там нито Парижкият меридиан, нито линията на слънчевия лъч, който в „Сен-Сюлпис“ се кръстосва с него, се наричат „Линия на Розата“.
Авторът Филип дьо Шериси в романа си от 1967 г. Circuit твърди, че приятелката му „Розелин“ (Розелин Картадс, описана като „Девата на Макиавели“) загинала в автомобилна катастрофа и била погребана в красива гробница близо до Парижкия нулев меридиан. Но и в този роман меридианът не е наречен „Линия на Розата“; нито пък се назовава така в документа Le Serpent Rouge от 1967 г., в който се твърди, че главният меридиан се пресича с линията на слънчевия лъч в църквата „Сен-Сюлпис“.
Дан Браун: Никой Бог не може да преживее науката
В документа на „Ордена на Цион“ от 1967 г. Au Pays de la Reine Blanche („В страната на Бялата кралица“) се посочва, че енорията Рен-льо-Бен се намира точно на главния меридиан, който минава през „Сен-Сюлпис“ в Париж“, добавяйки, че „енорията Рен-льо-Бен пази сърцето на Розелин“ – става дума за света Розелин („Роз-лин“ - „Розова линия“) от Вилньов, живяла в периода 1263-1329 г. Но и това е твърде абстрактно, за да оправдае „розовеенето“ на Парижкия меридиан.
Терминът „Линия на Розата“ като название на Парижкия меридиан е даден от Дан Браун като алтернативно име за „първия нулев меридиан в света“, който той смята, че бил именно Парижкият. В романа на Браун този меридиан е комбиниран с гномона (гномонът представлява отвесен обелиск за измерване градусната височина на Слънцето) в църквата „Сен-Сюлпис“, отбелязан на пода с медна линия. Ала Парижкият меридиан всъщност минава на около 100 метра източно от гномона, който според местни изследователи „никога не е бил наричан Линия на Розата“. В туристическата брошура St Sulpice от 2000 г., където се описва историята на гномона, меридианът си е „меридиан" - и не се използват понятия като „Розова линия“ или „Линия на Розата“.
Проблемът защо се отделя толкова внимание на тази „линия“ е, че под „Линия на Розата“ се разбира всъщност наследствена линия на рода, уж тръгнал от библейската Мария Магдалина – една твърде настойчиво раздухвана от жълтата литература „хипотеза“, която вярващите християни смятат за крайно агресивно-богохулна.
"Произход" – най-блестящата и увлекателна творба на Дан Браун
В кулминацията на романа главният герой следва линията на т. нар. „медальони на Араго“ до музея Лувър, където (според книгата) парижкият меридиан минава под така наречената „Обърната пирамида“ в подземния търговски център пред музея. Следвайки традицията на езотеричните тълкувания на този меридиан, романът загатва, че това е последното местоположение на Светия Граал – чашата, в която, според мистичната традиция, била събрана кръвта на Иисус Христос.
Фактът, че меридианът минава близо до Обърнатата пирамида, е отбелязан и в Le guide du Paris maçonnique („Пътеводител в масонския Париж“) от Рафаел Орийак, който също му придава по-дълбоко, езотерично значение. Обаче, в района на Лувъра линията на меридиана, отбелязана с въпросните „медальони на Араго“, всъщност минава доста на изток от обърнатата пирамида.
Въпреки, че Дан Браун представя „Линията на Розата“ като „първия нулев меридиан в света“, идеята за установяване на основен меридиан се заражда още в древността. Когато Гринуичкия меридиан бил приет за универсална нулева географска дължина през 1884 г. (а не в 1888 г., както се казва в романа), той имал поне девет съперника освен Париж (Берлин, Кадис, Копенхаген, Лисабон, Рио де Жанейро, Рим, Санкт-Петербург, Стокхолм и Токио). И никой от тях не бил наричан „Линия на Розата, нито „Розова линия“.
