Османската империя се нуждаела от млади и силни момчета, които да участват във военните ѝ действия. Функционирал специален еничерски корпус – основен род войска в Османската империя, съставен само от християни, който първоначално бил попълва главно от християни, пленени в хода на военни действия, а по-късно, когато това се оказало недостатъчно, Османската империя въвела т.нар. „кръвен данък“. На турски език т.нар. кръвен данък се наричал devşirme – девширме – дума с азиатски произход, означаваща „събиране на цветен нектар от пчелите“.
Какво е кръвен данък?
Кръвен данък е отнемането на малки момчета християни от родителите им и превръщането им в еничари – войници в еничерския корпус. Главно балканските народи били облагани с кръвен данък, но все пак имало области, освободени от него – Родос, Цариград, Галата. Между 2000 и 2500 деца – момчета християни всяка година ставали жертва на този кръвен данък и били обречени да прекарат живота си, обучени като войници или били подготвяни за постове. Османците избирали най-здравите, умни и умели момчета, като първоначално възрастта им била 7-10 години, а по-късно, когато това се оказало недостатъчно, от кръвен данък не били пощадени и по-големите. Християните започнали да се женят все по-млади, за да избегнат кръвния данък, тъй като момчетата със семейство били пощадени.
Какво се случвало с отнетите момчета?
Отнети от родители, семейство, с откраднато детство, те били така възпитавани и обучавани в полза на исляма, че ставали най-жестоките османски войници и най-силно мразещи християните. Християнчетата не само били готвени за еничарския корпус, но част от тях работели в градината на двореца на султана, а други – най-умните – получавали високо образование и били подготвяни за висши държавни постове.
Защо някои родители давали доброволно децата си по време на кръвния данък?
Любопитен факт е, че освен родителите, които тежко преживявали кръвния данък, имало и такива, които целели децата им да попаднат сред избраните с надеждата да получат отлично образование и да заемат постове в администрацията на империята. Вероятно тези родители са считали, че това е начинът да съхранят живота и здравето на децата си и те да получат бъдеще, работа, власт, добър и охолен живот, до които по друг начин като християнски деца не биха могли да се доближат. Историята разказва и за случаи, в които християнско и мюсюлманско семейство сменяли децата си без знанието на властта, за да отиде мюсюлманчето еничарин и да получи добро образование.
Като изключим тези семейства за останалите кръвният данък бил най-тежкият, непосилният, страшният, което ражда много приказки, легенди, песни – все тъжни и все с усещането за неизбежност. Отказът на родители да дадат детето си водел до смъртта му – присъда, която се изпълнявала незабавно и на место. През вековете между 2 000 000 и 4 000 000 българчета са превърнати в еничари според данни от Стефан Цанев, посочени в „Български хроники“. За да спасят момченцата си, много родители бягали и ги криели из горите, представяли ги, обличали и отглеждали като момичета, женели ги невръстни и като цяло били готови на всичко, за да спасят чедото си. Известни са и няколко бунта на българите срещу кръвния данък.
Дали наистина знаем всичко за еничарите?
От кога до кога продължава плащането на кръвен данък?
Османската империя събирала кръвен данък до 1705 година. В тази година е последният случай на събиране на кръвен данък, който е документиран. Дали е имало недокументирани случаи след това, никой не бил могъл да каже, поради което официално се счита, че краят на кръвния данък е 1705 година. По отношение на началото на кръвния данък в документите на Османската империя се посочва 1395 година, но съществуват сведения и доказателства в жития и писания, че такъв се е събирал и по-рано – от 1380 година. Събирането всяка година на кръвен данък е въведено от султан Баязид I, като насилствената практика е отменена чак през XVIII век.
У нас кръвният данък се помни с ужас и тъга и днес мнозина знаят какво означава това. За страшния кръвен данък ни припомня и празникът Петльов ден, останал в традициите ни и като български празник именно от времето на тежкия кръвен данък.
