Кой е Захари Стоянов?
Революционер и писател-летописец, който детайлно описва едни от най-значимите събития в България от Априлското въстание до първите години на свободната държава.
Джендо
Роден е с името Джендо Стоянов Джедев през 1850 г. в село Медвен, Котленско в семейството на овчаря Стоян Далакчиев. Учи в родното си село в даскалницата при Димо Бъчеваров, известен като даскал Буньо. Предполага се, че продължава образованието си в Сливенската полугимназия. Въпреки това, самият Захари Стоянов набляга на това, че е безкнижен и самоук овчар.
Първите книги, които му оказват влияние, са с християнска тематика, защото смята да стане монах. Изучава и френски език. Докато се самообразова, Захари се препитава със семейния занаят - овчарството.
Иска да продължи образованието си в светското училище във Варна, където не е приет и затова се мести в Русе. Тук работи при един абаджия като чирак, а по-късно става калфа.
В Русе се запознава с Никола Обретенов, син на Баба Тонка. По-късно се жени за една от дъщерите й - Анастасия Обретенова - от която има дъщеря Захаринка. В Русе Джендо започва своята революционна дейност, като се включва в Русенския комитет на Вътрешната революционна организация.
От Джендо към Захари
Именно Никола Обретенов променя името му на Захари, с което овчарят от село Медвен остава в историята.
През 1875 г. избухва Старозагорското въстание, в което Захари Стоянов участва и описва в своите записки. На 1 март 1876 г. в Пловдив, в къщата на Кочо Честименски, Панайот Волов заклева Захари Стоянов като апостол в Четвърти революционен окръг. Той сформира тайни революционни комитети в селата Сотир, Дедево, Бойково, Марково, Брестник и други селища в Пловдивско и в Родопите. В село Баня се запознава с Георги Бенковски, с когото остава до края на живота му. Участник е в Априлското въстание, като един от ръководителите на ІV революционен окръг. От създаването на Хвърковатата чета е четник в нея.
След потушаването на въстанието, заедно с Бенковски и още двама четници, прекосява Стара планина, но след предателство се оказва в обсада в Тетевенския Балкан. Бенковски загива, другите двама четници са ранени и заловени, само Захари Стоянов успява да избяга. Заловен е до Троян и прекарва няколко месеца по затвори. Изпратен е в родния Медвен, но нелегално стига до Търново през 1877 г., веднага след като градът е освободен.
След Освобождението
След Освобождението Захари Стоянов работи в Окръжния съд в Търново, в Апелационния съд в Русе като секретар и в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия. Тогава започва и своята публицистична дейност. Печата статии и работи като редактор във вестник “Работник”.
След 1882 г. живее в Пловдив. Сътрудник е на вестник “Независимост” на Петко Каравелов, издава вестник “Борба” и “Самозащита”.
Захари Стоянов е сред най-активните участници в Съединението на България от 1885 г., като застава начело на тайния централен революционен комитет, организирал Съединението.
В Пловдив организира празници на Ботев, Левски, Любен Каравелов, Хаджи Димитър. Издава биография на Левски и легендарните “Записки по българските въстания”. Тук пише и книга за Чардафон Велики, макар да е издадено по-късно в Русе.
През 1883 г. се установява в София, където се включва в Народнолибералната партия. Депутат е в Народното събрание, става подпредседател, а от 1888 до 1889 г. заема председателския пост.
Литературна дейност
Творбите на Захари Стоянов са исторически документи на събитията в България в навечерието на Освобождението, както и на бита и душевността на българина. В “Записки по българските въстания” Захари Стоянов разказва над 100 жития на мъчениците на българската свобода. Именно той изгражда най-мащабната картина на България в нейния връх - епохата на Възраждането, обединявайки документалистика с художествено творчество.
