В много страни алкохолните напитки не получават категории в йерархичен стил (по-добри или по-лоши), а просто по разновидности. Например, бирата ще бъде категоризирана като обикновена (светла), черна (тъмна) или безалкохолна. Виното - бяло, червено, розе, зелено (газирано младо), шампанско. Уиски, бърбън и скоч. И т. н.
Най-разпространената класификация на уискито е географската. Ако е шотландско - това е скоч, ако е американско – най-често се асоциира с бърбън (но в Щатите, естествено, се произвеждат и други видове уиски), ако е ирландско – си е ирландско.
Скоч
„Скоч“ е името, дадено на уискито, произвеждано в Шотландия – от названието на страната: „Скотланд“, т. е. „Шотландия“. Поради тази причина напитките, произведени в други страни, не може да се наричат така. Повечето шотландски уискита са съставени от блендове – тоест, смеси на няколко уискита, произведени в различни дестилерии. „Стандартният“ скоч се състои от 60% уиски, дестилирано от различни зърнени култури, и 40% уиски, дестилирано от ечемик. Скочът има по-опушен и „твърд“ вкус от останалите видове уиски. В него личат плодове, торф, дървесина, карамел, мед, стафиди.
Пийте по 50 мл от този алкохол 3 вечери и тялото ви ще се изчисти от всички паразити
Бърбън
Бърбънът е уиски, което съдържа най-малко 51% царевичен дестилат. Това е задължителният минимум. Но обичайното е в него да се намират между 60 и 80% от тази зърнена култура - а останалата част е смес от ечемичен и ръжен дестилат. Наречен е така, защото първият наистина годен за пиене дестилат, извлечен от царевица, бил в окръг Бърбън, щата Кентъки, САЩ (да не се бърка с едноименния окръг Бърбън в щата Канзас).
Историята на бърбъна започва с шотландски и ирландски емигранти, които, след заселването си на източния бряг на Америка, правели уиски както в родината си: от ечемик. Но когато навлезли по-навътре в континента и окупирали индианските земи, видели, че почвата е по-благоприятна за засяване с други зърнени култури. Днес повечето от американските дестилерии за бърбън са в щата Кентъки - докато щатът Пенсилвания е дом на най-големите производители на ръжено уиски. Бърбънът има мек, леко сладникав вкус.
Двете класически американски уискита – бърбън и ръжено, се произвеждат в дестилатори от непрекъснат тип и отлежават в бъчви от бял дъб поне една година. Когато сместа съдържа най-малко 80% царевица, се нарича царевично или селско уиски, а зреенето й протича в дървени бъчви от неизсъхнала, сурова дървесина. Американските ръжени уискита, от друга страна, се правят с най-малко 51% ръж, а останалите 49% се състоят от царевица и ечемик.
На свой ред, разликата между уискито от щата Тенеси и бърбъна е, че след като бъде дестилирано, първото се филтрира през кленов захарен въглен (захарен клен). Този процес, известен като Lincoln County, е това, което отличава напитката от обикновения бърбън. Дебелината на слоя кленови въглища, през който се филтрира уискито от Тенеси, трябва да бъде най-малко 3 метра.
Как 100 грама твърд алкохол влияят на организма ни
Ирландско уиски
За производството на ирландско уиски се използват въглища за нагряване на малца в казаните – въпреки, че това не оказва влияние върху вкуса на напитката. Друга забележителна характеристика на ирландското уиски е неговата тройна дестилация в казани тип „гърне“ - по-големи от шотландските и с малко по-различна форма. Заради кашата от съставки, използвани в ирландското уиски, то получава подчертан вкус на ръж, за разлика от скоча, който има свой особен аромат и вкусове.
Но, от друга страна, тройната дестилация придава на ирландското уиски известна лекота и много чист вкус. Напитката отлежава в бъчви, вече използвани за вино тип „шери“; може също да отлежи в нови дъбови бъчви или във вида, използван за ром и бърбън, които по закон трябва да са отлежавали най-малко пет години. В ирландското уиски на повърхността обикновено „избиват“ дъб, мед, плодове, подправки и акация.
---
