Пролетта вече дойде и по традиция обръщаме повече внимание на зелените храни – марули, спанак, лапад, киселец и коприва. И макар на всички да ни е ясно, че марулите ги хапваме на салата, спанакът на супа или на манджа с ориз, ще се изненадате колко много хора не правят разлика между лапад, киселец и коприва.
У нас киселецът и лападът винаги са минавали за нещо като „храна за бедните”. В "Записки по българските въстания" Захари Стоянов пише за благословения киселец, който борците за свобода събирали в планинските гори. Близкото родство между киселеца и лапада ясно личи не само от външната им прилика, но и от техните латински имена - Rumex patientia (лапад) и Rumex acetosa (киселец).
Все пак, двата зеленчука имат и разлики. Листата на киселеца са продълговати, като по-ниските са дълги 7-15 см, стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени. Годните за ядeне листа имат вкус, много близък до този на кивито или на кисели ягоди. Киселецът е доста богат на витамини (С, В1, В2, РР, каротин), белтъчни вещества, калий, магнезий и фосфор, ябълчена, лимонена и янтарна киселини.
Лападът, известен още като лопуш, прилича много на киселеца (все пак са близки братовчеди), с малката разлика, че расте повече на ширина, а листата са по-елипсовидни и големи. Растението цъфти около май изключително красиви – с червено-кафяви цветове. Лападът е богат на витамини, белтъчини и въглехидрати, изобщо не съдържа мазнини. Вегетарианците го почитат особено, защото успешно замества месото на трапезата им. Много вкусна и лесна салата, която съдържа малко калории, се прави от половин кило лапад, кофичка кисело мляко, магданоз, сол, копър и малко зехтин.
Копривата прочиства кръвта и влияе добре на панкреаса, а чаят от нея намалява съдържанието на захар в кръвта. Много е полезна заради високото съдържание на желязо, а отварата с коприва действа диуретично.