Как се възпитава истински мъж?

Много млади дами днес се оплакват от това, че всъщност те са силният пол, а не мъжете. Защо се получава така, че реално жените все по-често се държат мъжки, а на мъжете им липсват основни качества, типични за техния пол? И как днешните майки да възпитат момчетата си така, че бъдещите му приятелки да не се оплакват от него?

Къде е инициацията?

Ако към жената, която вече е станала майка обществото се отнася с уважение по презумпция, то към бащата има много повече изисквания. За да се счита за мъж, човек трябва да докаже, че носи отговорност за себе си и за хората, които зависят от него. Съвременното общество обаче, не подготвя момчетата за тази им роля.

В миналото младият индивид е трябвало да премине от детството към света на възрастните, като придобие знанията и уменията типични за тях. Древните хора са възприемали порастването като смърт на детето и раждането на възрастния. В тотемните общества юношата е прекарвал своята инициация извън племето, като най-често е бил откъсван от майката, изучавайки племенните тотеми, закони и ритуали и упражнявайки дейности, типични за мъжкото съсловие. Чак след придобиването на тези знания и умения, често и след полагането на изпит/изпитание, юношата е можел да се завърне в селото като възрастен индивид.

В съвременното общество децата, за съжаление са лишени от подобна подготовка и често трябва да се справят със своето порастване сами, без да имат до себе си и модел на зряло мъжко поведение, момчетата започват да черпят опит от интернет, мъжките списания, с цел просто да са „яки”.

По този начин се разпространява една погрешна представа за мъжествеността, свеждаща се до това, единствено да си „готин”.

Под „готин” се разбира и агресивно поведение, любов към екстремните неща, наличието на солидни финансови средства, скъпи коли и безразборен сексуален живот – всичко, което на практика няма нищо общо с истинската мъжественост.

Всяко момче се стреми да стане мъж, но без  помощта на близките му възрастни, то не може да разбере как. Ако възрастните не му осигурят възможност да направи този преход в безопасни условия, възниква риск, преходът да се осъществи на друго място, напр. в криминална група.

Масова липса на бащи

За нормалното развитие на момчето е необходимо непрекъснато общуване поне с един мъж, възрастен, т.е. психологически зрял (защото понякога се случва човек да е физически възрастен, но така и не е пораснал). Днешното общество, обаче не  е чак толкова загрижено по този въпрос. При това проблемът с мъжеството се изразява най-вече в явлението „липсващ баща” и то при живи и здрави бащи.

Много бащи след развода просто изчезват, обидени на майките без да считат за нужно да поддържат връзка с децата си. Като прибавим и усилията на майката да прекъсне връзката дете-баща, нещата стават ужасно сложни за детето. Но дори родителите да са заедно, бащата често се отдръпва сам. Децата прекарват повечето време с майка си, която това положение напълно я устройва. Бащата общува със сина, но това общуване е някак формално, тъй като липсва нещо много важно – стремежът към взаимно разбиране и предаването на личния опит. С една дума, много рядко се осъзнава истинската важност и ценност на бащата.

Зад пределите на семейството ситуацията не се променя: и в детската градина, и в училището повечето от възрастните са жени. Ако до завършването на училището момчето общува предимно със същите незрели момчета, като себе си, то ще си остане такова. Жената за него ще остане главният възрастен, който ръководи и взима решения, а той ще остане бунтуващият се и непослушен, и не на последно място безотговорен юноша. Съгласете се, че това е една не съвсем добра перспектива.

Съвети към майките

Нито една жена не може да възпита мъж, категоричен е психотерапевтът  Борис Суворов, който дава следните съвети към майките. Поощрявайте и стимулирайте общуването на момчето с бащата, дори ако сте в развод.

Ако общуването с бащата не е възможно, задължително намерете някого, който би могъл да осигури възрастно мъжко присъствие в живота на детето. Нека това бъде дядото, по-голям братовчед или дори треньора по карате в училище.

Позволявайте на детето да проявява естествената момчешка активност и агресивност.

В никакъв случай не занемарявайте личния си живот след развода и не се посвещавайте изцяло на сина си. Да се съсредоточите само на детето като на единствен мъж, е най-лошото, което една майка може да направи за него.

Дори към детето в предучилищна възраст се отнасяйте като към мъж. Спазвайте личните граници и проявявайте уважение, както към него, така и към баща му.

Ако момче на 5-6 години е попаднало в неприятна ситуация, която изисква вмешателството на възрастния, предоставете защитата на мъж, бащата или някой друг. Като зряла жена, вие разбира се може да се справите с това, но не можете да дадете пример на сина си за мъжкия начин на решаване на конфликт, освен това неволно може да го унизите.

Майката, която отглежда сама сина си, непременно трябва да премине курс по лична психотерапия. Работата е там, че когато жената отглежда сама сина си, на нея й се налага да е главна и несъзнателно е склонна да потиска мъжката му енергия.

Психотерапията ще помогне да бъдат проследени и обезвредени тези несъзнателни импулси.

Ако детето вече е достигнало юношеството за него също ще е добре да има своя психотерапевт, разбира се – мъж.

Източник: СРодители