Древните гърци истински вярвали в съдбата. Те смятали, че животът на всяко човешко същество и всяко божество следва своя определен още при раждането път. В центъра на тези вярвания стояли трите мойри — зловещи фигури, които всявали респект във всички човешки и божествени създания, чак до самите върхове на Олимп. Всяка душа следвала нишката, която богините на съдбата изпридали и водели по лъкатушните пътища на живота, от раждането до смъртта.
Как кармата се различава от съдбата, как работи и може ли да се подобри?
Произходът на мойрите
Повечето легенди посочват като баща на мойрите самия Гръмовержец Зевс. Според някои митове тяхна майка била богинята на правосъдието Темида, според други — богинята на съдбата Ананаке, а трети посочвали богинята на нощта Никта. Независимо от техния произход, мойрите били неизбежно свързани със съдбата на всяко същество.
Клото — предачката на съдбата
Най-младата от трите мойри, Клото, била предачка. Тя предяла съдбите на хората и чрез нейните пръсти се създавали нишките на живота. Клото била отговорна за началото на живота и за всичко, което било записано в нишката на съдбата на новороденото. Тя символизирала самото начало, стартовата точка, от която всеки живот започвал своя път.
Лахесис — разпределителката на съдбата
Средната сестра, Лахесис, била определителка и разпределителка. Нейната задача била да води нишката на съдбата през мъките, радостите, препятствията и победите на живота. Лахесис разпределяла добрите и лошите моменти, които всеки човек преживявал. Тя решавала колко дълго ще бъде нишката на живота и какви събития ще изпълнят това време.
Атропос — неизбежната
Най-голямата сестра, Атропос, будила най-много респект и страх. Тя се появявала в края на живота и проследявала пътя, през който е минала съдбата. Атропос правила равносметка и прекъсвала нишката на живота. Нейната роля била да сложи край на житейския път и да изпрати душата в ръцете на ериниите, които изпълнявали наказанията за лошите дела.
Защо титанът Прометей е наказан от Зевс на вечни мъки
Мойрите се появявали като орисници седем нощи след раждането, за да определят пътя, по който предстояло да поеме новороденото. В края на живота, богините на съдбата се превръщали в богини на смъртта и изпращали душата в ръцете на ериниите. Вероятно поради страха, който всявали, мойрите са изобразявани като стари, зли и безчувствени. Но понякога богините на съдбата се вслушвали в молбите на хората и можели да променят пътя на нишката, отклонявайки го от предопределеното.