Връщането към живота на младо английско момиче е наречено медицинско чудо, но важна роля за щастливата развръзка играе и навременната помощ на лекарите.
Анна Грийн е жител на град Оксфордшир. Младата жена е слугиня в имението на сър Томас Рийд. Прелъстена от внука на собственика на имота Джефри Рийд, Анна забременява. Младата жена се опитва да скрие състоянието си, но когато тя претърпява спонтанен аборт, взема грешното решение да скрие тялото на детето си в имението. Домакинството открива зловещата находка. Въпреки факта, че лекарите признават, че бебето е родено мъртво, жената е обвинена в детеубийство, което по това време се наказва със смърт чрез обесване.
На 14-ти декември 1650 на площад "Cettle yard" всичко било подготвено за публичната екзекуция на Анна Грийн. По пътя към бесилката, както си припомнят свидетели, Анна се моли на Бог, казвайки че той е не е отсъдил справедливо спрямо нея. Младата жена не спестила в изповедта си за съмнителния морал, царящ в имението на бившия й работодател. На ешафода, тя се обръща към тълпата, събрана да проследи последните минути от живота й. Жената уверява всички, че е невинна и не би причинила смъртта на дете. След тези нейни думи екзекуторът хвърля примката около врата й и рита стъпалото, на което е застанала жената.
Присъстващите приятелки на Анна се стремят да облекчат страданието й, поемайки част от тежестта на краката й върху раменете си, докато някои хора от тълпата са настроени агресивно, удряйки тялото на младата жена в областта на гръдния кош. Палачът кара доброжелателите и тълпата да оставят тялото да виси на бесилото в продължение на около половин час, след което то трябва да се свали и се занесе до къщата на доктор Уилям Пити (1623 година-1687 година). В съответствие с указ от царя, на всички трупове на екзекутирани трябва да се направи аутопсия. В къщата на д-р Пити са се събрали известни английски лекари, сред които Ралф Батърст (1620 - 1692), Томас Уилс - (1619 -1687) и Хенри Кларк (1622. 1675).
Медиците се подготвят да направят първия разрез по тялото на Анна, когато медиците чуват тих хрип от гърдите на момичето. Лекарите се втурват да реанимират младата жена. Те изливат гореща течност в гърлото й и започват бързо да загряват ръцете и краката й, провеждат кръвопускане, налагат горещ компрес на гърдите и корема й. След това медиците превързват крайниците на Aнна, за да увеличат притока на кръв към мозъка. Дванадесет часа по-късно, жената е вече в състояние да говори, а до края на деня може да отговаря на въпроси. След един месец жената е напълно възстановена.
Лекарите, които участват в спасяването на Анна Грийн съставят подробни доклади, в които описват честота й на дишане, сърдечната честота и кръвното налягане в различните стадии на реанимацията. Документиран подробно е и външният вид на пациентката - лицето й първоначално е яркочервено, подуто и покрито с пот. Момичето вижда и чува всичко, въпреки че първоначално не отговаря на въпросите. Тя се стреми да се съобразява с исканията на лекарите, кимайки или стискайки ръката на медиците.
След "чудотворното" връщане към живота, Анна Грийн е помилвана, премества се да живее с приятелите си в провинцията, където се омъжила и има три здрави деца.
Случаят на Анна Грийн отбелязва първата успешна реанимация в историята на медицината. Следва да се отбележи, че лекарите, които й оказват помощ започват да бъдат считани за най-успешните и уважавани професионалисти на своето време.
източник: framar.bg
