“Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.”
С това култово изречение започва “любимата книга на българите” - “Под игото”. Макар обикновено свързваме романа с героичната подготовка на Априлското въстание, той е истинска енциклопедия на живота на българите. От книгата научаваме за бита на обикновените хора, техните обичаи, нрави, традиции, годежи, сватби, семейни и съседски взаимоотношения. И не на последно място можем да се поучим как да възпитаваме децата си.
Чорбаджи Марко “човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа”. Днес, близо 150 години след живота на нашите герои, ние, съвременните родители на 21-ви век, има какво да научим.
Против забраните
Макар необразован, чорбаджи Марко следва съветите на много съвременни психолози, че “забраненият плод е най-сладък”. Той открито поставя на трапезата паница с вино пред всичките си деца.
“Нека да пият при мене - да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.”
Против кражби
Подобно на идеята с виното, чорбаджи Марко поверява на децата си ключа от ковчежето с парите, защото знае, че така те няма да се поблазнят и да посягат скришом.
За самочувствие
Противно на нравите родителите да държат прави децата си, за да се научат на уважение и почит към старите, чорбаджи Марко винаги кара своите наследници да сядат на софрата. Когато имат гости, той пак вика синовете си, нещо нетипично за традицията по онова време. Да не се срамят като Дико Разпопчето, който “се спряпаше от срам колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно”.
Любов към Бога
“Авраме, ти ставаш от софра, без да се прекръстиш, протестантино!”
Чорбаджи Марко държи децата му да спазват християнските обичаи и традиции. Вярата е част от възпитанието в семейството му. Тя създава дисциплина, респект, уважение, държи младите близо до корените и традициите им.
Уважение към възрастните
“Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин”.
Младите трябва да уважават роднините и по-възрастните от тях.
За добри маниери
“Илия, не дръж ножа като касапин, не коли, ами режи човешки хляба”.
“Василе, сбери си дългите мотовили, да се сместят и други хора".
С леко укорителен, но обичлив тон, чорбаджи Марко наставлява децата си как да се държат. Днес ние четем наръчници за добри маниери в обществото. Чорбаджи Марко синтезира част от всичките тези поучения с няколко кратки, но запомнящи се наставления.
Любов към ученето
Макар останал необразован, чорбаджи Марко осъзнава силата на учението. Той всяка вечер кара децата да разказват какво са научили в училище. Така едновременно ги изпитва и кара да се отнасят с уважение към училището, но в същото време той сам придобива знания, които на младини е пропуснал.
“Василе, я разправи, днес какво ви предава учителят?
- Урок от всеобща история,
- Добре, разкажи ни от историята; кое беше?...”
За смелост
В онези размирни времена хората стоят нащрек и се притесняват да допускат всекиго в дома си.
“Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат -— казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Марко се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия турци децата! Ще им оживей страхът на сърцето“.
За мир и хармония
Трудно е да се поддържа баланс в това многолюдно семейство. Когато децата се скарат, сбият и тичат при баща си да се оплачат, чорбаджи Марко директно издава присъди “някои погали по главичките, други потегли за ушите, а най-малките - сиреч обидените - той целуна по бузките. И народът се умири.”
Макар семейната вечеря на чорбаджи Марко е само фон за навлизането на главния герой в историята, от нея можем много да научим за възпитанието и отношението към децата, които и днес да прилагаме.
