Един баща се обръща към сина си с писмо, което издава единствената причина, поради която човек трябва да се ожени. Интересно... каква ли е тя:
"Скъпи сине,
Сякаш беше вчера, когато aкото ти излизаше от памперса и цапаше полата на майка ти. И ето ни тук, на прага на разговора за птичките и пчеличките. Да знаеш, това с акото беше далеч по-лесно.
Но все пак, преди да говорим за секс, бих искал да поговорим за сватбата. И не защото ще ти се разсърдя или укоря, ако не ги поставиш в този ред, - въпреки че ми се иска да го направиш, - но защото аз вярвам, че ако избереш единствената добра причина да се ожениш, ще направиш по-хубав всеки аспект от своя живот, включително и секса.
Приятелю, ти вероятно ще искаш да се ожениш заради всевъзможни погрешни причини. Ние всички го правим. Всъщност, най-често срещаната причина да се ожениш се оказва и че е най-опасна: женим се, защото си мислим, че това ще ни направи щастливи. Да се ожениш, за да бъдеш щастлив, е най-сигурният път към развода.
Има красиви бракове. Но браковете не стават красиви, когато търсиш щастието; те стават красиви, когато търсиш нещо друго. Браковете стават красиви, когато двама души прегърнат единствената добра причина да се оженят: да практикуват ежедневното жертване на своето его.
Его. Може би чуваш тази дума за първи път. Може би ти звучи странна и объркваща. Ето какво значи тя за мен:
Твоето его е част от теб, която пази сърцето ти. Ти си роден с добро и красиво сърце и то никога няма да те изостави. Но когато аз бях твърде строг с теб, или когато твоите приятели започнаха да ти се подиграват за твоите извънкласни занимания, ти започна да се съмняваш дали сърцето ти е достатъчно добро. Не се притеснявай, в даден момент се случва с всички нас.
И така, твоето съзнание започна да изгражда стена около твоето сърце. И това се случва с всички нас. Тя е като стената на голям замък с обширен ров пред нея - пази ни от нашественици, които могат да поискат да проникнат и да атакуват сърцето ни. И да благодарим на твоята его-стена! Твоето сърце си струва да се пази, приятелю!
В началото ние използваме его-стената само за да държи хората навън. Но обикновено, докато растем, ние се уморяваме да се крием страхливо и решаваме, че най-добрата защита е нападението. Слагаме оръдия на нашата его-стена и започваме да стреляме. На някои хора това им изглежда като гняв. На други - като клюкарстване, осъждане и разногласие. Едно от моите любими его-оръдия е да се преструваш, че всички отвъд стената грешат. Това ме кара да се чувствам непогрешим и добродетелен, но всъщност просто ме пази на сигурно, вътре в моите идеи. Знам, че понякога съм стрелял с моите его-оръдия по теб и наистина съжалявам.
Понякога имаме нужда от нашите оръдия, за да оцелеем. Повечето пъти не е така.
И мъжете, и жените имат его-стени с оръдия. Но ти скоро ще бъдеш мъж, затова е важно да ти кажа какво обикновено правят мъжете със своите оръдия - ние ги оправдаваме, като се преструваме, че те са от жизнено значение за това да си "истински" мъж. Всъщност, повечето от нас просто се страхуват, че сърцата им не са достатъчно добри за хората, които обичаме, затова избираме да стоим на сигурно, зад високите стени, защитени с много оръдия.
Виждаш ли вече как това може да се превърне в проблем за брака?
Ако попаднеш в капана да възприемаш своята его-стена като определящо условие за това да си мъж, това ще разруши всички шансове да имаш дълъг и щастлив брак. Защото, в крайна сметка, цялата идея на брака е да разруши твоята его-стена, тухла по тухла, докато напълно не се отдадеш на човека, когото обичаш. Да бъдете отворени. Раними. Опасно свързани.
Приятелю, хората правят секс заради сублимния момент в него, когато съзнанието им е без стени, когато егото си отива, когато се чувстват свободни и напълно свързани. Чрез секса това чувство трае само миг. Но ако се отдадеш на брака, ти се отдаваш на продължителна, преливаща от радост работа по разрушаването на твоите его-стени. И то е за добро. Тогава моментът може да трае цял живот.
Много хора ще ти кажат, че ключът към щастливия брак е да поставиш Бог в центъра му, но аз мисля, че всичко зависи от това как твоето усещане за Бог се отразява на твоето его. Защото ако твоят Бог е Бог на силата, мощта и доминантността, Бог, който доказва, че ти винаги си прав и създава разделителни линии, чрез които да съдиш останалите, Бог, който те кара да стоиш на сигурно, мисля, че трябва да държиш този Бог, колкото е възможно по-далече от центъра на своя брак. Той само ще прави твоите его-стени по-високи и по-здрави.
Но ако твоят Бог е чувствителен, Бог, който обръща света с главата надолу, живее в ранимостта, прегръща тези, които са отритнати, готов е да пожертва всичко в името на мира и сдобряването и иска да изтъргува сигурността за опасната и рискована любов, тогава, съгласен съм, сложи го право в центъра на своя брак. Ако твоят Бог е в бизнеса с разрушаването на егото, той ще превърне твоя брак в свещена земя.
Каква е тайната на щастливия брак? Ожени се за някого, който е прегърнал същата причина за женитбата като теб.
Някой, който би искал да умира до теб - не след 50 години, а ежедневно, докато разрушавате заедно стените на вашето его.
Някой, който ще поиска да прегърне красотата на саможертвата, ще се съгласи да предаде силата си пред теб, ще приеме риска от това да е раним.
С други думи, някой, който иска да прекара едничкия си живот, стъпвайки в луда и опасна любов, с теб и само с теб.
С моите разрушени стени,
Татко"
