Попаднахме на едни размисли в най-голямата социална мрежа, които дават един по-различен поглед върху празника с летящи сърчица и статуси из Фейсбук. Автор на текста е Ани Николова, а статусът вече има доста споделяние на хора, съгласни с написаното:
"И сега ще попитате какво точно имам предвид? Много е просто и логиката съвсем е избягала на повечето двойки, които смятат, че един ден в годината показва състоянието на измислената им връзка.
Реалността е такава - истинските двойки се обичат ИЗВЪН мрежата и не само на 14-ти, всички останали опитват да убедят себе си и приятелите си, че са щастливи. А всъщност след поредната усмихната снимка с половинката, следва скандал "Offline", който остава скрит за заблудената приятелска аудитория.
Не може ли да се обичате без снимки, без статуси и без сърчица по "стените" ви във Фейсбук? Колко по-истинска и смислена става връзката ви, когато е споделена с 400 почти непознати хора, някои от които дори не ви мислят доброто?
Човек разбира, че е щастлив в мига, в който вече иска да запази щастието само за себе си и най-близките. Тогава разбира, че то е СТОЙНОСТНО само, когато е споделено с правилните хора, а се изхабява с всеки следващ статус и всяка следваща безмислена снимка с физиономиите ви.
Имам една приятелка, която поне 3-4 пъти седмично се отбелязва от разни места с приятеля си винаги "чувствайки се обичана". Ако погледнеш профила й, можеш да й завидиш благородно за съвършената връзка. Когато се видим на кафе дежурните й реплики са "Изобщо не се разбираме както трябва, на приливи и отливи сме, ако не стане... не стане!"
На кого доказваш тогава, че си щастлива? Кой се опитваш да убедиш и защо?
Сигурна съм, че сега на 14-ти февруари ще има снимка на цветя, меченца или следобедно кафе... и все "чувствайки се обичана".
А докато някои хора украсяват живота си, други го живеят, забравяйки за снимката за Фейсбук, защото са прекалено щастливи, че да помнят такива дребни неща."
