Случвало ли ви се е да минавате покрай една от онези баби, които по цял ден продават няколко доматa от градината, стръкчета лук и връзка магданоз? Ставало ли ви е жал? Купували ли сте си от скъпите, но все пак домашни домати, казвайки си, че правите добро?
Разбира се, че ви се е случвало.
А забелязвали ли сте, че колкото и пъти да минете покрай тези мили баби, колкото и да сте напазарували от тях, тяхната стока никога не свършва?
Може и да не сте...
Тази снимка с призив "Купи от бабата!" се озова в почти всеки профил от социалната мрежа - споделена и с коментар, който ни призовава да купуваме всичко, което продават и дори да не искаме ресто.
И ние купувахме, но спряхме. Не, защото сме зли и не уважаваме труда на хората, а защото много мразим да ни лъжат.
Разхождах се един следобяд из пазара "Димитър Петков" и бях решила да си напазарувам пресни плодове и зеленчуци, вместо да взимам пълните с нитрати стоки от супермаркетите. Слушах караници от тук, от там - кой се кара за грамаж, кой за пробутани развалени домати.
С периферията на зрението си видях две баби, които бяха седнали отстрани на тротоара и продаваха домашна продукция. Едната от тях почти нямаше нищо пред себе си и се чудех за една връзка магданоз ли стои цял ден тук? Секунда по-късно бабата стана, отиде до едно малко бяло бусче и отвори багажника. От там взе няколко плика с домати, мина покрай една от сергиите и очевидно имаше някаква уговорка с продавача, който само извади едно пликче с чесън и й го подаде, а заедно с него и няколко по-малки и смачкани чушки.
"Бабе, вземи си, днес са набрани от градината, само толкова са, утре пак"
Бабата се върна на сергията си, изсипа доматите пред себе си, извади чесъна от плика и него нареди, след което махна ластичките от магданоза и го върза с връвчици като тези на село, с които връзвахме лозето.
И бабите лъжат, оказа се.
