Мимиките и изражението на лицето, както и движенията на тялото са доказани критерии относно типа характер и личните особености на индивида. Тук трябва да се добавят и очите, явяващи се своеобразни „огледала на душата“, тъй като от начина, по който гледа един човек може да се извади заключение за поведенческите особености, породени от спецификата при функционирането на неговия мозък.
При нормална комуникация между хората, те се стремят, гледайки събеседника си в очите и следейки движенията на неговото тяло, да схванат как текат мислите му, за да си изяснят с каква личност разговарят. За да се отговори на въпросите, породени от този естествено възникнал стремеж, е създадена т.нар. „физиогномия“ – теория, според която, от чертите на лицето, движението и стойката на тялото, може да се преценят психичните и психически характеристики на дадена личност. В теорията специално място е отделено на изражението на очите и движенията на мускулите около тях. Твърди се, че това е най-сигурният начин да бъдат опознати положителните и отрицателни черти в характера на човека.
Действително, съгласно народната, че „на очите винаги се вярва повече отколкото на ушите“, очната система има приоритет спрямо останалите сетивни системи – човек трябва да се довери на това, което вижда в събеседника си, а не на това, което той му говори. Перифразирано, очите говорят далеч по-красноречиво от устните! Именно по погледа може да се прецени дали човек е притеснен, меланхоличен, подозрителен, мнителен, глупав, агресивен, обезумял, отчаян, ревнив, лъжовен, или е сдържан, простодушен, спокоен, весел, благонамерен, честен, обичлив, нежен, открит…
Критерий относно моментното или перманентно състояние на индивида е и физиологическото състояние на очите и тяхното местоположение. Първо, спуканите капиляри в стъкловидното тяло и склерата се наблюдават при „кавгаджиите“, които практически не са в състояние да контролират гневните си нервозни реакции. Второ, ако горният очен клепач не се вижда, това обикновено означава, че индивидът има остър, аналитичен ум и разностранни познания. Трето, далечно разположени очи са характерни при добронамерени и толерантни хора, за които обаче „мързелът не е порок“.
Изненадващо, чрез многобройни научни изследвания е установено, че емоционално предизвиканите вариации по показателя „изражение на лицето“ надхвърлят бройката 300! От друга страна, изписаните на лицето емоции могат да окажат физиологически ефекти върху тялото. Наблюдавано е, че при хора с уплашено изражение или при такива, демонстриращи гневно състояние, температурата на тялото и пулсовата честота се повишават, докато страхът предизвиква и мускулно треперене не само на устните, но и на тялото. Обратно, пулсът се забавя, когато на лицето е изписано силно отвращение. Обяснението на този феномен е, че лицевите неврони са директно свързани със съответни лицеви мускули.
