В Родопите и Пиринско се е вярвало, че свети пророк Йеремия носи градушката в пояса си и ако някой не го почита – т.е. работи на полето на този ден – светецът го наказва с градушка. Църквата почита свети пророк Йеремия на 1 май.
Още: Кога се минава под масата на Великден?
Денят има различни названия в отделните райони на страната – в Североизточна България го наричат Ерема или Йерема, в Родопите Ирминден или Иримия, в Странджанско – Ерминден, Арминден, Ерминьету.
Църковният празник, на който се почита старозаветният порок Йеремия, в народната традиция е свързан с пролетните обичаи. Най-типично за този празник е правенето на подници (дълбока и дебелостенна глинена тава за печене на хляб) или тикли (разлата и плитка глинена тава за печене на тънки питки или катми).
Традиции и обичаи на Йеремия
Сутринта на първи май момичета и млади жени, облечени празнично и закичени с цветя, отиват при селската елавица – мястото, където има качествена глина –– за да вземат материал за направата на подниците. В някои райони традицията повелява, за да не се пукат съдовете при съхнене, да се изкопае глина от три различни места. Събраният материал се пренася с каруци до мястото, където ще се правят подниците/тиклите. Там глината се смесва със слама и калчища и жените започват да я омесват с крака, като се редуват на групи по четири. Докато месят глината жените пеят песни.
В обичая не участват бременни жени, жени, които имат починали деца и такива, които имат починал човек от семейството, от чиято смърт не са минали 40 дни – това се спазва, „за да са здрави подниците“ и за да „не е тежко на мъртвите“. Според поверието жена, която е „газила кал на Йеремия“, т.е. участвала е в правенето на подниците, няма да я хапят змии през лятото.
Вярва се, че направените на Йеремия подници ще са най-здрави. Хората, които минават покрай мястото за правене на подници, не поздравяват жените по обичайния начин, а им пожелават: „Да са железни!“.
В кюстендилските села имало обичай в средата на всеки готов съд да се поставя камъче или специално изработено човече от глина с мъжки полов орган – „войник“ – за да привлича хорските погледи и да пази подниците „от уроки“.
След като глината е готова най-опитните в майсторенето на подници/тикли се заемат с тяхното изработване – за всяко домакинство се правят по няколко съда, като обикновено техният брой е нечетен (“тек“). Изработването на нечетен брой подници е свързано с поверието, че една къща не бива да остава само с „чифт стопани“ – т.е. родът трябва да се умножава. Готовите съдове се оставят да съхнат на сенчесто и проветриво място – под сайвант, в плевня или под голямо дърво цяло лято.
Наесен жените отиват при майсторката на подниците за да вземат новите съдове. В същия ден старите подници се чупят на парчета и се изхвърлят.
Още: Св. пророк Йеремия
В Родопите и отделни села в Софийско се спазват обичаите за здраве, които са характерни за Гергьовден – събиране на билки и „къпане“ в росата за здраве рано сутрин. А в Странджанско, сутринта на Йеремия жените мият косите си с вода, в която предишната нощ са сложили различни растения и треви, като здравец, мащерка, коприва, орехови листа.
