На 20 декември православната църква почита св. свещеномъченик Игнатий Богоносец. В българските народни традиции този ден е известен като Игнажден или Игнатовден, а също и като Полязовден, отнасящ се до т.нар. полазници. Празникът е свързан със зимното слънцестоене и с идеята за ново начало, както и за начало на новата земеделска година. Затова преди него е обичайно да се върне всичко заето, а на самия ден не се дава нищо на заем, за да не „излети“ късметът от дома. В навечерието на празника домакините подготвят всичко у дома – хурките трябва да имат вълна, а вретената да бъдат с прежда, за да бъде годината „пълна“ и плодородна.
Още: Какво задължително се слага на трапезата на Игнажден?
Народни вярвания свързани с Игнажден
В народните вярвания Игнажден се свързва със започването на родилните мъки на Божията майка, които според преданията продължили четири дни. Това разбиране е различно от църковното, където се вярва, че Богородица родила Христос без болка. Въпреки това, народните песни, изпълнявани на Игнажден, разказват за нейните страдания от този ден до Коледа: „Замъчи се Божа Майка от Игнажден до Коледа, да си роди Боже чедо.“ Основното послание на празника обаче е свързано с новото начало, затова в този ден се правят предсказания и гадания за настъпващата година.
Първата кадена вечеря
В българската народна традиция, свързана с Коледа, има обичай да се правят три кадени вечери или т.нар. кадилки. В някои региони първата кадена вечеря е именно срещу Игнажден, следващите две са съответно на Бъдни вечер и срещу Нова година/Васильовден/Сурва. докато в други региони първата кадена вечеря се отбелязва на Бъдни вечер, следвана от още две – на Нова година и на Водици.
Още: Игнажден 2024 - кога се пада, традиции и обичаи
Какво трябва да сложим на трапезата
На трапезата за кадената вечеря срещу Игнажден се поставят само постни ястия, въпреки че православната традиция позволява в този ден за последен път по време на Коледния пост да се консумира риба. След Игнажден рибата вече е забранена до края на постите. Характерно е ястията да са в нечетен брой – пет, седем или девет, като на масата се слага всичко, което расте на нивата и в градината. Обичайните блюда включват варен боб, жито, варена царевица, ошаф (компот от сушени плодове като сливи, круши и ябълки), кисело зеле и лук. Специално за празника се приготвя и прясна питка, известна като игинашка питка.
Още: Голям църковен празник иде утре, 20 декември, спазват се редица традиции и обичаи
Върху питката и суровото жито, което също е поставено на трапезата, се забожда свещ, която се запалва преди началото на вечерята. Най-възрастният член на семейството прекадява масата с тамян, използвайки палешник (метална част от плуга) или керемида. След това обикаля дома, двора, стопанските постройки и градината, молейки се за богата реколта през идната година. Обредът завършва с вдигане на трапезата към тавана и пожелание: „Толкова високо да стане житото!“
Суровото жито, орехите и игинашката свещ, както и пепелта от каденето, се запазват за следващите кадени вечери, защото се вярва, че те носят берекет. Докато трае вечерята, никой не бива да става от масата, за да не „избяга“ късметът. Ако някой все пак трябва да стане, се движи приведен, за да „натежи“ житото и да бъде богата реколтата.
Още: Каква символика имат сънищата на Игнажден
Обичаи, свързани с кокошките
Особено внимание на Игнажден се отделя на кокошките и домашните птици като цяло. Вечерята започва рано, за да могат кокошките да се приберат на полога и да мътят яйца, които ще се превърнат в пиленца. На самия ден не се става рано, за да не се смущават птиците. Не се вари вода, за да не се „спичат“ яйцата, и не се ходи на гости, за да не „разпръснат“ пиленцата. Полазникът – първият гост, влязъл в дома на празника – също изпълнява ритуали, свързани с кокошките, за да се осигури тяхната плодовитост и здраве.
Игнажден е не само празник на светия мъченик Игнатий Богоносец, но и важен ден в народната култура, изпълнен с ритуали, които съчетават почит към природата, грижа за дома и стремеж към по-добър и плодороден живот. Традициите и обичаите, предавани през поколенията, съхраняват духа на празника и неговото послание за ново начало и благоденствие.
Още: Какво не е добре да се прави на Игнажден – не води до нищо хубаво
