1. „Пакора“ – Индия. Индийските бързи закуски са задължително с много подправки, цветове, миризми. И непременно нещо се приготвя не просто бързо, а супербързо. Например пакора. Взима се първия попаднал зеленчук или плод, потапя се в гъсто тесто от грахово брашно или леблебия (нахут) и се хвърля във врящо олио. След 3 минути пакората е готова! Просто трябва да изстине малко.
2. Херинга - Холандия. За холандците херингата е същото, което е за американците бургерът. В Холандия навсякъде има сергии за херинга, където предлагат прясна риба с лук и ябълки, с горчица и бял сос, пушена, пържена, в кифла, с кисела краставица или задушено зеле... Холандската херинга се яде цяла. Хванете рибата за опашката, наклонете главата си назад, отворете устата си по-широко и пускайте! Може би е желателно дори да се дъвче, но самите холандци невинаги имат време за това.
3. Пържени насекоми - Югоизточна Азия, Латинска Америка и Южна Африка. Насекомите са богат източник на протеини и чинията с тях по никакъв начин не отстъпва по хранителност на месото. Ако харесвате пържени бамбукови червеи с вкус на пуканки, заповядайте в Тайланд, Китай или Латинска Америка. Може би предпочитате пържени мравки - няма проблем, Колумбия ви очаква!
4. Смърдящо тофу - Югоизточна Азия. Не се учудвайте, ако по време на разходка в Тайланд или Малайзия ви удари силна миризма на гнилоч. Вероятно сте близо до павилион, който продава миризливо тофу. Всъщност това е смес от соева извара и соево мляко, които вече ферментират. Продавачите пържат вонящо тофу, мариноват го, задушават, пекат на скара и приготвят на пара. Понякога дори го предлагат във фунийки като сладолед!
5. „Квек-квек“ – Филипините. Квек-квек се разпознава по яркооранжевия цвят. Яйце от пъдпъдък. Първо се сварява, сетне се пържи в тесто, направено от семена на растението анато или куркума. Така се появява хрупкавата коричка. Доста често квек-квек се предлага на шишчета или насипно в хартиена торбичка.
6. „Елотес“ - Централна Америка. Какво й е толкова специално на царевицата? Откъдето и да погледнеш – кукуруз. Оказва се обаче, че всичко може да й е специално. Зависи как е сготвена. Например, мамулът може да се свари в обвивката и след това да се изпече на скара. В Куба, след като заври, се запържва в сирене и обилно се поръсва със смляно чили и лимонов сок. Никарагуанците го приготвят по същия начин - но сокът е от лайм. А мексиканците не само поръсват варена и печена царевица със сок от лайм, но и я заливат с майонеза, гарнират я със сирене и люти чушки.
7 „Тако“ – Мексико. На пръв поглед ястието не е нещо особено – питка-тортиля с увити мръвки и зеленчуци. Но... представете си, че от питката ви гледат нечии пържени очи. Гледката очевидно не е за хора със слаби сърца! Може да не са очи, а уши или език. Защото за пълнеж на тортилята се използва не само филе, но и карантии. Някои готвачи добавят например специални видове скакалци, гъсеници или ларви на мравки.
