Познавате ли родната азбука? Най-вероятно се усмихвате, чувайки този въпрос, убедени, че се шегуваме, и отговаряте, че няма как да не я познавате. Отговорете ни тогава буквата ь – гласна или съгласна е. Затруднихме ви? Не се притеснявайте. Не сте единствените, които считат, че владеят до съвършенство езика ни, но се чувстват объркани и срещат трудности да отговорят на въпроса буквата ь – гласна или съгласна е. Повечето са запознати, че 28-та буква от българската азбука – „ь“ се нарича ер малък, но малко хора могат убедително и обосновано да отговорят дали буквата ь е гласна, или съгласна.
Колко букви е имала българската азбука през годините?
Буквата ь в родната азбука
Тази буква, назовавала се „ерь“ в старобългарската кирилица, е обозначава свръхкратък гласен звук, който днес не съществува – кратко меко ъ (между ъ и е). Този звук е изчезнал с развитието на езика, като в някои думи днес е заменен от „ъ“ - огьн — огън, а в други – от е – дьн — ден. Днес в съвременния български език, както знаете има 6 гласни звука – твърди (а, ъ, о, у) и меки (е, и), а както се вижда „ь“ не е сред тях.
Тази буква обаче не е и съгласна. Всъщност тя няма звуково съответствие и се използва в средата на думите за означаване на мека съгласна само пред гласната буква „о“. Единствената буква в българската азбука, която няма звуково съответствие, е именно „ь“. Това дава категоричен отговор на въпроса буквата ь – гласна или съгласна е, който въпрос е малко подвеждащ, както се оказва, защото тя не е нито гласна, нито съгласна, а няма звуково съответствие.
Любопитен факт е, че „ь“ се среща и използва не само в българския език, но и в украински, руски, беларуски, където употребата ѝ е свързана с означаване на меки съгласни. Не това обаче ни изненадва, все пак говорим за славянски езици, а фактът, че всеки ден можем да научим нещо ново за азбуката ни, която считаме, че познаваме отлично.
