В социалните мрежи се завихри силна дискусия на тема как всъщност българските деца са през седмица вкъщи, върнати от ОДЗ-то, което посещават, за разлика от връстничетата си в чужбина. Нека да разгледаме някои от доводите и впечатленията на български майки, които живеят в България и отглеждат децата си на родна почва, както и тези, които живеят в чужбина и имат впечатления за системата там:
1. По-малко връщане на децата у дома с диагноза „болен“:
В действителност майки, живеещи в Германия, Норвегия, Англия и други европейски страни, споделят, че нямат такива тревоги, както майка, живееща в България, чието дете е върнато у дома за всеки сопол и всяко кихане. Разбира се, също има контрол и деца, които видимо не се чувстват добре, имат повишена температура и други по-сериозни симптоми. Те са изпратени за домашно лечение, но в общия случай не връщат дете, което се е разсополивило за ден-два. Според майките тук идва и малко псилогически момент на изключително претоварения персонал в едно българско ОДЗ – възпитателките и сестрите често се грижат за повече от 30 деца в група, а са двама души на смяна, за разлика от една група в друга европейска държава, където са 2 възпитателки за 10 деца. Тоест всеки „сопол“ е добре дошъл, за да могат да се грижат за по-малко деца в група. И това е напълно разбираемо. Трудно е човек да си представи да се грижи за 15 деца едновременно. Ситуацията е несъпоставима.
2. Каляване
Не е тайна, че в скандинавските страни, децата спят следобедния си сън на открито в кошарите, без значение от сезона. Деца спят на 0 градуса температура, даже по-ниско, изключително добре облечени и на свеж въздух. Това създава в цялост деца, устойчиви на различни климатични промени, за разлика от спящи деца на климатици нагласени на 26 градуса, както в градините, така и вкъщи.
3. Занимания на децата
За жалост забелязва се една тенденция в българката да не извежда дете на свеж въздух, поради вятър, малко дъжд, температура под 5 градуса. Или ако го изведе, ще е в мола или кварталното кафене. Съпоставката с една майка от Норвегия например е, че тя ще изведе детето си в събота на -10 градуса, облечено с изключително подходящи дрехи, но дишащо свеж въздух.
4. Хранене
Тук отново е минус за отглеждане на деца в България. Банички, бургери, хот дог, пържени картофки, близалки, гумени мечета, шоколадови яйца. Откровено това не е популярно на запад, защото е и скъпо. Хранят се с добра храна, готвена, домашна – месо, риба, яйца, зеленчуци, плодове. Това е и застъпено в градините. Няма „юфка“, „мляко с ориз“, „кифла с мармалад“.
5. Безразборен прием на лекарства
За съжаление българските педиатри с цел да се „застраховат“, изписват антибиотици и кортикостероиди, сякаш са бонбонки за смучене. И майките в притеснение за децата си действат по тази схема, което за съжаление срива имунитета допълнително. За съпоставка не е тайна, че в повечето европейски държави записването на час за преглед е с месец напред, освен ако не е наистина крайно неотложно. Антибиотици се изписват, когато наистина са необходими и няма такава практика всеки сопол да се пуска в лаборатория за изследване.
Като цяло, забелязва се една тенденция за всяване на паника в майката, отглеждаща си детето в България. Все повече жени си отглеждат децата до 2+ години вкъщи и това се смята за нормално, докато тези в чужбина са по яслите от 4 месечни. Разбира се, всеки има право да избере най-доброто за своето дете. С оглед на имунитет и по-редки разболявания, точките са плюс за децата, които се отглеждат в чужбина.
