Всички знаем, че в Пловдив има седем тепета, но има спорове за съществуването на още две. Въпросът е дали освен пловдивчани, другите българи можем да изброим кои са те. Тук ще Ви представя историята на всички пловдивски хълмове.
Кои са 7-те тепета на Пловдив?
1.Джендем тепе
Този хълм е най-високият от всички, издигащ се на своите забележителни 307 метра. Има хипотеза, че на него в миналото е имало бронзова статуя на бог Аполон. През годините е носил различни имена:
- Най-старото е Кендросис, от тракийско време, когато се смята, че бил покрит с кедри. От древността е известен и като хълм на нимфите, заради множеството светилища, разположени на него.
В рамките на Османската империя, хълмът сменя 3 различни имена.
- Първото е Джин тепе, поради вярванията, че духове живеят на него.
- Следващото е Чигдем тепе - "хълмът на минзухарите".
- Сегашното име (третото) идва от думата "джендем" (Ад/отдалечен), заради отдалечеността му от града.
Името, с което по-възрастните пловдивчани го знаят е Младежкия хълм.Получава го през 1948 г., когато младежки бригади започват дейност по неговото облагородяване.
2.Бунарджик(Альоша)
Вторият по височина хълм в Пловдив е известен като "Хълм на Освободителите" или "Альоша" поради паметника на съветския войник, издигнат там. Обикновено се предполага, че името му идва от турска дума бунар но реално тя е с гръцки произход и значи "извор" или "кладенец".През 50-те години на миналия век хълмът е носил името на Сталин.
Подобно на Джендем тепе, и тук се приема, че на върха му е имало голяма статуя на Херкулес. След Освобождението, Фердинанд е планирал да построи дворец на хълма, но идеята му била отхвърлена от Христо Г. Данов. Интересен факт за мястото е, че първият открит ресторант в България е построен там и е носил името на хълма.
3.Сахат тепе(Данов хълм)
Официалното име на това място е Данов хълм, наречено на големия общественик и бивш кмет на Пловдив Христо Г. Данов. На него се приема, че е имало голям храм на богинята Венера. Въпреки това, известността му като Сахат тепе произтича от Часовниковата кула, издигната на него през 16 век. Интересен факт за него е, че немски инженер през средата на 19 век го отбелязва като 2 отделни хълма - Топлар и Сахат тепе. Реално Топлар се оказва отделен връх, намиращ се на южната част на хълма.
4.Таксим тепе
Таксим, заедно с Небет и Джамбаз, образуват така нареченото Трихълмие или старият град на Пловдив. Името произлиза от турската дума "таксим", което означава "разпределям". Причината за това е, че на това място се намирал римски акведукт, който разпределял водата на града. През периода на Османската империя той бил известен и с още две имена:
- Първото е Сарай тепе, поради множеството дворци и старинни сгради на територията му. Някои дори предполагат, че Филип Македонски имал дворец там.
- Второто му име е дадено от местните жители - Кесяково тепе, по името на Тодор Кесяков, който притежавал голяма къща точно на върха на хълма.
5.Джамбаз тепе
Преводът на името му означава "хълм на въжеиграчите" или "акробатите", които изпълнявали своите представления на това място. Мястото е известно и с църквата Свети Димитър Солунски, построена от Иван Асен II в знак на победата в битката при Клокотница през 1230 г.
6.Небет тепе
Името на това място произлиза от думата "невбет", която означава стража. Предполага се, че в този район е бил разположен османският гарнизон, който трябвало да защитава града. Освен това е наречено и Музеев хълм, по името на най-талантливия ученик на Орфей - Музей. След раждането на Симеон Сакскобурготски, този хълм е носил неговото име за кратко време. Известният османски пътешественик Евлия Челеби описва още едно тепе близо до Небет - Валели тепе, което трябва да се е намирало на мястото на днешното кръстовище между булевардите 6-ти септември и цар Борис III.
7.Марково тепе
Това е седмото пловдивско тепе, наречено на името на Крали Марко. В миналото от него е добиван много ценен материал като сианит, който е бил използван за павирането на улиците на Пловдив от 19-и век до средата на 20-и век. За съжаление, в наши дни нищо не е останало от него.
Загубените тепета
Вече се спряхме на 2 спорни тепета, дадени в описанието на хълмовете в Пловдив. Сега ще разгледаме още 2 тепета, за които няма съмнение, че са съществували. Те са изчезнали заради човешка дейност.
- Алтъ тепе/Каменица - Смята се, че това тепе е съществувало до около 1882 година. Този хълм се смятал за предпочитано място на пловдивчани, които се събирали там по време на големите християнски празници като Великден и Гергьовден. През 1876 година започва строителството на пивоварна, като камъните от тепето са използвани за нейното изграждане и така от това тепе остават само неговите основи.
- Лаут тепе - Изградено от андезит, това тепе постепенно бива разрушено до началото на 20 век. Андезитът се е добивал почти само в Пловдив и в полите на Витоша и е бил изключително ценен материал за строителството. В края на 19 век постепенно започва процесът на разрушаването му, като това е свързано с изграждането на казарми на неговото място. Част от материалите са се използва и за изграждането на пътища в района. От друга страна, е дадено разрешеие на участниците в националноосвободителните борби да ползват безплатно камъните от тепето, като принос за усилията им за свободата на страната, и това допълнително води до неговото разрушаване.
