Независимо как се е променяла цената на билетчето през годините и факта, че преди хартийката за легитимно пътуване в градския транспорт е струвала едва няколко стотинки, които след това са станали левче, а сега са цели лев и шейсет, със сигурност поне веднъж ти се е случвало да пътуваш гратис. Не смей да отричаш – няма нищо срамно, или по-скоро учудващо – всички сме го правили.
В крайна сметка ако можеш да спестиш някой лев, защо да го даваш? Е, тази статия е точно за онези моменти, в които не искаш да се разделяш с едни 160 стотинки, а пък си притиснат в ъгъла на трамвая, автобуса или тролея от някой контрольор с черно яке и апаратче за таксуване и издаване на някоя и друга глоба. Сега ще ти кажем 5 начина да избягаш от глобаджиите и да се спасиш от това да ти напишат някой акт.
Градския не се разбира със софиянци
Когато човек пътува гратис в градския и влезне някой контрольор, той изпитва едно усещане, което дори любовния трепет трудно може да му докара. Краката рязко омекват от коляното надолу, ръцете се потят, започва да ти се вие свят, а клаустрофобията те удря внезапно, въпреки че не страдаш от нея. Започваш да се чудиш дали не си изместил Никълъс Кейдж от главната му роля в „Да изчезнеш за 60 секунди“, но контрольора вече скъсява дистанцията, а думите „Карти и билети за проверка, моля“ кънтят все по-силно в съзнанието ти, и набързо осъзнаваш, че не си на сценичната площадка. Положението се усложнява още повече, когато се оказва, че контрольорът не е един, а са двама и единият е отпред, а другият отзад. Започва леко да звучи по-скоро като сценарии на филм за възрастни, но не го гледаш ти, а ти си този, които го оправят отвсякъде. Лошо ти е, искаш да припаднеш и да станеш невидим, но организмът ти е прекалено стресиран, за откликне на желанията ти и затова чисто и просто пребледняваш.
1-ви вариант – Казваш, че ще си платиш глобата, а после бягаш
След като контрольорите вече ти дишат във врата и маниакално искат да ти видят билетчето или картата, следва обичайната процедура – ровене в портмонето до откат и повтаряне на култовата фраза „Само един момент да си намеря картата, тук някъде трябва да е“. Лошо е човек да лъже, още повече самия себе си, а това си е чиста проба лъжа – картата няма да бъде намерена в портмонето, в което я няма. Ама айде като си казал, че ще я търсиш – търси я! Контрольорите започват да те гледат подозрително изпод вежда и скоро признаваш, че си я забравил, молиш да измислите нещо, защото е останала в другото яке/чанта, а и ти е много лош ден като цяло. Абе с две думи им се молиш и се изкарваш най-голямата жертва на света.
Тия номера обаче не минават с племето на контрольорите – те са жестоки, лишени от емоция, а единственото нещо, което им носи удоволствие е да извършват заедно ритуала на налагането на глоба. Порязват те с едно „Дайте сега една лична карта и да пишем една глоба, тогава“, което задължително е придружено от коментари от рода на: „Е как може така сега какъв пример давате, бива ли такова нещо – добре изглеждащ човек, пък пари за един билет няма“. Става ти неудобно, хората те гледат и започваш да се чудиш дали случайно някой съсед не те наблюдава от някоя седалка и дали после няма да раздуе на целия квартал що за мизерник си и се циганиш за 1,60. Затова дипломатично решаваш да кажеш на облечените еднакво като еднояйчни близнаци контрольори, че ще слезеш с тях да ти напишат акт и примерно изчакваш до тях следващата спирка. Вратите се отварят, слизаш бавно и спокойно, отваряш портмонето да извадиш личната си карта и после палиш джапанките и отпрашваш надалеч, докато разочарованите гласове на глобаджиите не са останали достатъчно далеч в пространството.
2-ри вариант – Започни да говориш на друг език, може и да е измислен
Чудесен начин да се измъкнеш от контрольорите, когато вече са притеснително близо до теб и са ти поискали карта или билетче е да започнеш да говориш на друг език, сякаш не разбираш нищо и си изключително уплашен и стресиран. Не е необходимо да е някой съществуващ такъв – може да заложиш и на реплики от „Хари Потър“ или „Аватар“ - няма особено значение. Важното е да не спираш да мелиш и да говориш някакви думи, като прогресивно правиш физиономията си все по-притеснена, а жестикулациите все по- смирени.
Можеш дори да започнеш да плачеш – това би било възприето като страшна манипулация от някой българин и да го сметнат за циркаджия, но ако се правиш на чужденец може и да се смилят над теб и да ти кажат едно „Айде остави го тоя, виж, че не знае къде се намира“. Много е важно да не се смееш, защото такива ситуации може да са много комични и ще се прецакаш сам – бъди мъченик и продължавай да не разбираш нищо.
Останалите хитрини може да откриете в SofiaLive.bg!
