Над 40 фасади на известни сгради и паметници в София угаснаха вчера точно в 20.30 ч. и с това столицата ни и още 72 града в България се включиха в световната инициатива "Часът на Земята", предаде БГНЕС.
Стартът на светлинното шествие започна от площада пред Народния театър с импровизиран танц на факлите. Огънят за секунди осветяваше лицата на стотиците граждани, озовали се тук, за да отдадат почит на природата. Инициатори отново са природозащитниците от WWF и Софийска община. За доброто настроение на ентусиастите се погрижиха музикантите от джаз формация "София". Отдадени на каузата или просто ентусиасти на момента млади хора, между които и много семейства с деца се отправиха от театъра към бул. "Цар Освободител" и "Витошка", за да приключат шествието след час на площада пред НДК.
Тази година градовете в България, които са се включили в инициативата "Часът на Земята" са двойно повече в сравнение с миналата, а страната ни е една от 147-те държави в света, които са заедно в кампанията. "Идеята не е просто да се пести електричество, а да се накарат хората да се замислят за пораженията от климатичните промени и как да направят живота си по-устойчив", заяви Яна Събева, експерт от WWF пред БГНЕС.
В последните години много се говори за зелените неща, за по-екологичния начин на живот, за опазването на природата и може би, това донякъде е мода, продължи мислите й колегата й от организацията Константин Иванов. По принцип, българинът е много скептичен, но въпреки това в България има достатъчно ентусиазирани млади хора, които искат промяната, добави той. За природата човек трябва навреме да осъзнае какво притежава, за да не съжалява, когато го загуби, каза той.
Част от ритуала в "Часът на Земята" е хората навсякъде по света да угасят светлините в домовете си и да се отдадат на тишината и на тъмнината, прорязана единствено от живия огън на свещите. Затова и стотиците софиянци получиха като подарък специални свещи, с които да осветят мирното си, и колкото и рядко да се случва това, непротестно шествие по улиците на София. От време навреме цивилизацията май има нужда от своята пауза "назад към природата", за да не се самозабравя.