Малко филми от тези, които гледаме, остават в съзнанието ни за дълго и променят възгледите ни за живота. Стойностните филми са различни за различните хора, но има „универсални“ такива, които не се харесват на малцина. Филмите с голем рейтинг и много шум около тях за стотици. Ние попаднахме на класация на goodlife, която нарежда 10-те най-прехвалени филма в една кратка класация:
10. От другата страна - The Departed (2006)
Изглежда, сякаш филмът се е появил с целта Мартин Скорсезе най-после да получи някакви "Оскари". Той има отлични качества – едно от трите най-добри изпълнения на Леонардо ди Каприо, убийствени поддържащи актьори, често хаплив сценарий на Уилям Монахан. Но той е и бездушен, хаотичен и самоугаждащ си.
9. Видеодром - Videodrome (1983)
Катастрофа" е поразителна творба. Този филм тук обаче е полуоформен. Той има блестящо въздействащи сцени и изключително изпълнение на Джеймс Удс. Той обаче е скица за филм, сториборд.
8. Двойният живот на Вероника (1991)
В зависимост от гледната точка, енигматичната драма за двойници на Кешловски или е дълбок анализ на идентичността, съдбата и космическата шега на съществуването, или уморено проточен, почти самопародиращ се пример на евро-арт кино от началото на 90-те, чиято мания по удвояването е повърхностна, непоправимо студентска, и не ни води никъде.
7. Ефектът на пеперудата - The Butterfly Effect (2004)
От онези филми, които имат толкова дълбок смисъл, че накрая не можеш да разбереш какъв точно е той. Всичко в този филм е прекалено – прекалено сложно, прекалено объркано и прекалено странно.
6. Икиру - Ikiru (1952)
Критическа баналност е да кажеш, че "Икиру", чийто официален превод е "Да живееш" е “реалният” шедьовър на Куросава, безупречна творба на съвременен хуманизъм и рядко съчувствие, от режисьор, по-често свързван с кръв и гръмотевици, самурайски интриги, шекспирови интерпретации и исторически костюми. Филмът бива хвален за философската си елегантност и деликатност.
5. Момиче за милиони - Million Dollar Baby (2004)
Вероятно човек може да се примирим с този филм, особено тези от нас, които се зачудиха още в мига, в който го гледаха – кой не би клъвнал на комбинацията от сериозност, сърцераздирателност и очевидна пресметливост? Твърде навъсен филм, за да бъде обвинен в груба сантименталност, и твърде болезнено искрен, за да изглежда като открита лъжа. И все пак той е странен артефакт.
4. Генезис - Inception (2011)
Към настоящия момент е ясно, че конструкцията на филма беше впечатляваща, но по същността си куха. Ако го кажем другояче, сценарият се фокусираше върху вътрешната логика за сметка на... външната такава – защо изобщо това би трябвало да има значение? За какво всъщност е цялата история?
3. Телевизионна мрежа - Network (1976)
Той е фарисейски ферман срещу телевизията като институция, преливайки от презрение към тъпите маси, които я гледат, и представящ тези, които я произвеждат, като почти еднотипни бездушни вманиачени по рейтингите роботи. Това, което е наистина убийствено за филма, е доколко кресливи и монотонни са характеризациите от Чайевски; Даяна на Дънауей започва и завършва филма като една и съща (без) личност.
2. 007 Координати: Скайфол - Skyfall (2012)
Сред плюсовете, това е може би най-добре изглеждащият филм за Бонд, правен някога – за което поздрав за Роджър Дийкинс – но далеч не е толкова уверен в себе си, или в това накъде трябва да върви Бонд през това десетилетие, както твърдяха поддръжниците му в момента на дебюта му. Неловък като форма и интересен само на моменти, филмът е крехък опит за спасяване на агента от забвение, за който Сам Мендес получава твърде много признание.
1. Беднякът милионер - Slumdog Millionaire (2008)
Откъде да започнем? Актьорската игра варира от глупава (Дев Пател) до непоносима (Анил Капур), през празно радваща окото (Фрида Пинто). Историята обаче не е само за хората. Или за Бомбай. Или Индия, като цяло. Или в някаква глупава история за тв състезание. Тя е за британски триумф, неочакван победител, събрал "Оскарите".
