Върховният касационен съд (ВКС) сложи край на делото, което бе заведено от следователя Страхил Каменички срещу заместник-главния прокурор Борислав Сарафов. В иска си Каменички твърди, че е бил обиждан от Сарафов по време на среща в кабинета на окръжния прокурор на Шумен. Това се станало при разследването на инцидента с дерайлиралия влак в Хитрино.
Съдилищата обаче на три инстанции твърдят, че Борислав Сарафов се ползва с функционален имунитет, защото действията му са били по служба.
Според Каменички на въпросната среща Сарафов обиждал присъстващите следователи, като им казал, че цяла България знае, че са безделници, деквалифицирани и мислят само за ишиас и лумбаго, пише порталът "Правен свят".
Думите му към Каменички били, че има заешко сърце, тъй като не бил повдигнал обвинение на "двама убийци", визирайки двамата машинисти на дерайлиралия влак. Казал още на следователя, че "го е проучил" и че може да му "образува дисциплинарно производство пред прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет". Каменички възприел поведението на зам.-главния прокурор като форма на натиск, тъй като законът не позволява да бъдат повдигнати "веднага" обвинения на двамата машинисти, както Сарафов настоявал.
Още на първа инстанция съдия Любомир Василев от Софийския градски съд (СГС) прекрати делото и посочи, че искът, който е за 26 000 лева, е недопустим, защото дори и действията на Сарафов да са били неморални и неправомерни, те са извършени по служба и в качеството му на прокурор. Апелативният съд се съгласи с този извод на СГС и само подчерта, че срещата е била в кабинета на окръжния прокурор и Сарафов е присъствал там в качеството си на зам.-главен прокурор, а то му позволява дори да изгони присъстващите следователи, както твърди Каменички.
В касационната си жалба следователят поставя 6 въпроса, като твърди, че искът му срещу Сарафов е по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу физическо лице, а не за действия по служба, за които магистратите са защитени от Конституцията, ако не става въпрос за умишлено престъпление. Каменички пита дали действия по служба включват и такива, с които се уронва честта и достойнството на разследващите органи; служебно действие ли е нанесената обида; допустимо ли е прокурор да погазва с действията си нормата на чл. 45 от ЗЗД (Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму) и т.н.
В определението на върховния съд се казва, че двете инстанции са прекратили делото поради недопустимост на предявения иск и този извод се подкрепя от практиката на ВКС. В него са изброени 7 определения, а върховните съдии Емил Томов-председател, Драгомир Драгнев-докладчик и Геновева Николаева подчертават, че има и много другив същия смисъл. За ВКС също е безспорно, че действията на Сарафов са били по служба и затова се ползва с функционален имунитет, което пък е абсолютна пречка за образуване на гражданското дело.
След това върховните съдии обясняват, че идеята на този имунитет е да защитава магистратите от натиск, защото в противен случай всеки ще може да завежда дела срещу тях, ако не е доволен от работата им.
"Функционалният имунитет не е самоцелна привилегия, а конституционна гаранция за независимостта на магистратите, понеже образуването на гражданско или наказателно дело за действията и актовете им по служба, независимо дали тези действия и актове са правилни, би довело до възможност за нерегламентиран натиск върху тях", пише в определението на ВКС.
Върховните съдии обясняват, че функционалният имунитет не означава, че магистратите са освободени от всякаква отговорност и другите граждани не могат да бъдат обезщетени за вреди от техни незаконосъобразни действия.
"Магистратите носят съответната дисциплинарна отговорност за неетичните си действия по време на служба, а пострадалите лица могат да търсят обезщетение от държавата по реда на ЗОДОВ", подчертава ВКС.
Страхил Каменички заведе дело срещу Сарафов и в Районния съд в Шумен, което обаче беше за обида, но също беше прекратено заради функционалния имунитет на зам.-главния прокурор.
