Прокуратурата е осъдена да плати над 100 000 лева на жена, на която преди 13 години са били иззети като веществено доказателство по дело 95 000 лева, без тя да е обвиняема по него и без да е било нужно парите да бъдат задържани. Едва преди две години прокуратурата е върнала иззетата сума на жената, а сега е осъдена да плати още над 100 000 лева законна лихва за периода, в който парите са били задържани, а той е над 10 години.
Това става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС), пред който жената е завела иск срещу прокуратурата по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съобщи сайтът lex.bg.
ОЩЕ: 3 години "на трупчета": Осъдиха окончателно прокуратурата за делото срещу Бобоков и Узунов
Как се стига дотук?
Парите на жената били иззети от дома ѝ във Варна на 13 декември 2010 г., заедно с мобилен телефон и други вещи. Те станали веществени доказателства по разследване за данъчни престъпления срещу неизвестен извършител, който осъществявал незаконно счетоводство и използвал документи с невярно съдържание пред НАП. Жената обаче била разпитана само веднъж в началото на разследването като свидетел, а обвинителен акт е бил внесен чак през 2017 г. срещу зърнопроизводител, който две години по-късно е бил оправдан от СГС, като присъдата е оставена в сила окончателно през 2020 г., но тогава съдът не се произнесъл по веществените доказателства. Така въпросните 95 000 лева на жената останали още една година в прокуратурата и тя подала нова молба до съда, след което чак през май 2021 г. от държавното обвинение ѝ превели сумата.
От наказателното дело срещу подсъдимия зърнопроизводител става ясно само, че жената, от която са били иззети парите, се запознала с него през същата 2010 г., когато е започнало и разследването. Тя работела като секретарка и заедно със секретарката на подсъдимия правели справки и помагали в счетоводството.
Искане за връщане на парите
Още преди делото да влезе в съда, жената е подала молба за връщане на иззетите ѝ вещи, но прокурорът разрешил да ѝ върнат само мобилния телефон, но не и парите.
От държавното обвинение са оспорили иска с аргумент, че връщането на иззетите веществени доказателства преди края на наказателното дело не е задължение, а се допуска само по изключение и с разрешение на прокурора. Освен това са подчертали, че жената не е обжалвала постановлението от 2016 г., с което наблюдаващият прокурор не е уважил молбата да ѝ върне парите.
ОЩЕ: Осъдиха прокуратурата заради шесторното убийство в Нови Искър
В решението си съдия Гергана Коюмджиева посочва първо случаите, в които е възможно да са противоправни действията на прокурора при пазене на веществени доказателства. Те са разгледани в решение на ВКС и най-общо са: когато вещите не са свързани с престъплението; когато прокурорът откаже да върне вещта, без това да е свързано със затруднение на разкриването на обективната истина и без вещта да е предмет на административно нарушение; когато вещта не е опазена до края на делото или не е върната след това на собственика. Съдът отбелязва, че е обосновано задържането на определена вещ като веществено доказателство при наличие на възникнал спор за право върху същата вещ, но при липса на заявен спор, основанието за задържането на вещ, собственост на трето лице е незаконно. Така СГС приема, че в случая е налице противоправно поведение на прокуратурата.
Решението
„На първо място от данните на наказателното производство е установено, че разследването по него не е водено срещу ищцата И. Р. за осъществено от нея престъпление. По отношение на ищцата след разпита ѝ в качеството на свидетел не са осъществявани каквито и да е процесуално- следствени действия, нито по отношение на иззетите парични средства са извършвани технически експертни действия. При направеното искане за връщането на сумата прокурорът от СГП не се е обосновал със затруднение в изясняването на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина, нито че същата е предмет на административно нарушение или че е налице правен спор“, се казва в решението.
След това съдия Коюмджиева отбелязва, че разследването е продължило много по-дълго от предвидените в НПК срокове, а жената така и не е привлечена към наказателна отговорност, което е налагало прокурорът внимателно да обсъди дали не е трябвало още преди внасянето на делото в съда да върне парите на собственичката им. Съдът подчертава също, че щом освен това делото е приключило с оправдателна присъда, то всички действия на разследващите, от които са произтекли вреди и са били рестриктивни за участниците в производството, подлежат на обезщетение.
„Отделно от това конкретиката на казуса добавя в подкрепа на горния извод съображението, че спрямо иззетите парични средства не са извършвани технически експертни действия, които да обосноват приобщаването им като веществено доказателство в наказателното дело и задържането им в това качество до постановяването на оправдателната присъда, дори по-късно“, мотивира се съдът и посочва, че данъчното престъпление по чл. 255 от НК е документно и не предполага изземване на пари като веществени доказателства, още повече когато целта на делото е събирането на данни за престъпна дейност на управител на дружество, в което ищецът не е участвал. Така съдът приема за неоснователно твърдението на прокуратурата, че е имала право да отнеме и задържи сумата до завършване на наказателното дело.
За аргумента на прокуратурата, че жената не е обжалвала първото постановление на прокурора, с което е отказал да върне парите още в досъдебното производство, съдът подчертава, че това е лишило собственичката от шанса да ги получи по реда на инстанционния контрол, но по никакъв начин не освобождава прокуратурата от отговорността ѝ.
„Имуществените вреди на ищеца са също установими по естеството си. Те представляват пропуснати ползи от това, че притежателят на иззетите средства е бил лишен от тях за горепосочения период от време и претърпяната от това имуществена вреда е определяема от визирания в чл.86 от ЗЗД размер (на законната лихва за забава), защото това репарира стойностно минималната пропусната заради горното противоправно действие полза“, пише в заключение съдът и изчислява, че законната лихва за над десетте години, в които сумата на жената е била задържана и която прокуратурата трябва да плати е 101 146,80 лева. Прокуратурата е осъдена отделно да плати и над 8000 лева разноски по делото.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Проверка на „Лекс“ показа, че заради завършилото с оправдателна присъда дело за данъчни престъпления, прокуратурата е иззела като веществено доказателство още 100 000 лева от друг свидетел, който също не е бил обвиняем. И той е чакал повече от 10 години, за да си получи парите, след което също е завел иск по ЗЗД срещу прокуратурата и по него тя вече е окончателно осъдена да му плати над 106 000 лева обезщетение за незаконно задържаните пари.
