Главният прокурор Иван Гешев е поискал и са дадени 4 разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС) през 2020 година. СРС-тата са ползвани срещу двама души. Това показва годишният доклад за дейността на Националното бюро за контрол на СРС, който беше качен на сайта на институцията, след като в. "Сега" го поиска по Закона за достъп до обществена информация.
По закон главният прокурор подава искане за СРС, когато става дума за предотвратяване на тероризъм. От доклада не става ясно дали исканите от Гешев СРС-та са се превърнали в доказателства по някое дело.
Иначе през цялата минала година СРС са използвани спрямо 3042 души. Това значи обаче не само подслушване, но и наблюдение, проследяване, проникване в помещения, белязване на пари, проверка на кореспонденция и т.н. Исканията за наблюдение, проследяване и подслушване са приблизително равен брой, като най-много са за подслушване - 4644. За проследяване и наблюдение - около 4200 броя.
Внесени в съда са 5368 искания т.е. далеч повече, отколкото са хората, срещу които са ползвани. Това може да бъде обяснено с изтичането на законовия срок за ползване на СРС, след което съдебното разрешение трябва да бъде получено отново. Съдилищата са дали 5003 разрешения и 365 отказа. Исканията са с 11,11% по-малко в сравнение с 2019 г. От всички тях обаче са излели едва 1089 веществени доказателствени средства (ВДС). При това бюрото е констатирало, че има изготвени ВДС, които не са били използвани за целите на наказателното производство, но продължават в разрез със закона и се съхраняват от службите, които имат право да ги искат - МВР, ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване", прокуратурата и антикорупционната комисия КПКОНПИ.
"Съхраняването на тези ВДС за неопределен период е предпоставка за нерегламентирано използване на информация от СРС, което би довело до нарушаване на конституционно регламентирани прави и свободи на гражданите", се казва в доклада на бюрото.
За 435 процедури, или 14,38% от общия брой, използването на СРС е започнало по спешност - без да се иска съдебно разрешение. От доклада не става ясно колко от тези СРС-та са "санирани" от съда, както законът изисква.
Най-много искания за СРС има МВР - около 51% се падат на министерството. На второ място е прокуратурата, с почти 37%, ДАНС със 7,28% и КПКОНПИ с 3,48%. Най-много СРС са ползвани за разследване на организирана престъпност. Следват наркотици, кражби, подкуп, престъпления срещу републиката - измяна, шпионство и т.н.
Най-много разрешения през 2020 г. е дал спецсъдът - 2798. Това са над 71% от позволенията за СРС. На далечно второ място е Окръжният съд в Пловдив с 422, а на трето е Окръжният съд в Стара Загора с 206.
В 172 случая СРС са използвани за установяване самоличността на лица, за които има данни и основание да се предполага, че готвят, извършват, или са извършили престъпление. Запознати коментираха пред в. "Сега", че това е един от начините за злоупотреби със СРС, ако прекратяването им не се спре веднага след като самоличността на човека бъде установена.
