Учените са открили гигантски облаци в атмосферата на Юпитер и са съставили подробна карта на газовата обвивка на планетата в радиодиапазона, а също така са представили снимка на Голямото червено петно. Изследването е публикувано в изданието Science.
На картата се виждат няколко структури в атмосферата на газовия гигант – облак от амониев хидросулфид (неговата температура достига 200 келвина) и облак от амоняк (с температура 160 килвина). Тези облаци може да се разгледат от Земята с оптични телескопи. В дълбините на атмосферата амонякът става все по-малко, казват учените.
На картата са отбелязани участъци, където практически няма амоняк. Между тези региони има участъци от атмосферата, богати на това съединение. Там съществуват възходящи от недрата на планетата потоци амоняк. Наблюдението на Юпитер в радиодиапазона позволява в неговата газова обвивка да се разгледат невидими в оптичния диапазон облаци.
Радиолъчението добре се поглъща от съдържащия се в горните слоеве на атмосферата на Юпитер амоняк. По силата на този ефект учените са успели да изяснят дела на съдържащия се в газовата атмосфера на планетата амоняк. Това е позволило да се състави подробна карта на горните слоеве на атмосферата и да се опише разпределението на нейните газови потоци, както и еволюцията на облаците на дълбочина около сто километра.
Причината за атмосферните ефекти според учените е топлината, постъпваща от недрата на газовия гигант и създаваща циркулиращи потоци в неговата атмосфера. Смята се, че аналогичен механизъм присъства и на другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун).
"Всъщност създадохме триизмерна карта на разпределението на газообразния амоняк на Юпитер, демонстрираща неговото движение нагоре и надолу в турбулентната атмосфера", казва Имке де Патер, съавтор на изследването от Калифорнийския университет в Бъркли.
За тази цел учените са използвали системата от радиотелескопи VLA (Very Large Array). Голямото червено петно на Юпитер има размери около 40 000 километра дължина и 13 000 километра ширина. Петното представлява най-големият атмосферен вихър в Слънчевата система, а учените го наблюдават от 300 години.
