Астрофизици от САЩ, Русия и Гърция, водени от Мерав Офер от Бостънския университет, успяха да обяснят защо хелиосферата, която заобикаля Слънчевата система, прилича по форма на кроасан. Статията на учените е публикувана в Astrophysical Journal.
Няколко американски автоматични междупланетни станции, изпратени преди много години за изследване на планетите гиганти и Плутон, са успели да посетят границите на Слънчевата система. Те включват двете сонди „Вояджър“, двете „Пионер“ и „Нови хоризонти“. Досега само „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ са преминали границата на хелиосферата и в момента се движат през междузвездното пространство.
Въз основа на данните, получени от тези сонди, както и на теоретични изследвания и модела SHIELD (Solar-wind with Hydrogen Ion Exchange and Large-scale Dynamics), е станало възможно конструирането на хипотетична форма на хелиосферата - област на околослънчевото пространство, в което слънчевият вятър се сблъсква и взаимодейства с междузвездната среда. плазмата и външни магнитни полета.
За разлика от моделите на хелиосферата, разработени от други астрофизици, които обикновено очертават граница, подобна на комета с дълга опашка, моделът SHIELD предполага, че хелиосферата по-скоро прилича на кроасан или отхапана поничка, като границата ѝ е доста нестабилна.
В новото изследване екипът на Офер приписва тази форма на действието на две струи – джетове, излизащи от слънчевите полюси, подобно на начина, по който действат релативистките струи на черни дупки или други свръхплътни обекти. Тези джетове са нестабилни и образуват стълбове с неправилна форма, които след това се изхвърлят и изкривяват от насрещния поток междузвездно вещество.
Ключова роля във формирането на очертанията на хелиосферата при това може да имат неутралните атоми водород от междузвездното пространство, които обтичат Слънчевата система. За причина на турбулентността авторите на изследването смятат нестабилност от типа на Рейли-Тейлър, причинена от взаимодействието на неутрални водородни атоми с йонизираната материя.
В крайна сметка всички тези потоци образуват защитния балон, който заобикаля планетите и по-специално защитава живота на Земята от повечето високоенергийни космически лъчи, излъчвани от свръхнови и други екстремни обекти.