Колониите на бактерията Deinococcus могат да оцелеят в космическото пространство в продължение на години, гласи заключение на японски учени. Те са провели тригодишен експеримент на борда на Международната космическа станция (МКС), а резултатите от проучването са публикувани в списание "Frontiers in Microbiology", предаде БГНЕС.
През 2018 г. учени от Токийския университет изследвали ниските слоеве на стратосферата и установили, че на 12 км над земята, независимо от мощната слънчева радиация, съществуват бактерии от типа Deinococcus.
Това ги накарало да се опитат да изяснят дали едни от най-устойчивите на радиация организми на Земята могат да оцелеят в открития космос.
За целта те поставили изсушени колонии от Deinococcus на външния панел на японския експериментален модул „Кибо” на МКС. Образците, които били с различна дебелина, били изложени на въздействието на космическата среда в продължение на 1, 2 или 3 години, за да се установи тяхната устойчивост.
Учените установили, че всички колонии с размер над 0,5 мм са оцелели частично в космическите условия. Но независимо, че бактериите на повърхността измирали, те създавали защитен слой за намиращите се под тях микроорганизми, като по този начин осигурявали оцеляването на цялата колония.
Авторите на проучването установили, че гранула с дебелина над 0,5 мм може да живее на повърхността на космическия кораб между 15 и 45 години. А това време е достатъчно за пътешествие между планетите. Според учените, в открития Kосмос колонии с диаметър около 1 мм могат да оцелеят до 8 години.
Подчертава се, че това е сериозен аргумент в подкрепа на хипотезата за панспермията, според която е възможно организмите да се разпространят от една планета на други през космическото пространство заедно с кометите и астероидите.
"Произходът на живота на Земята е най-голямата загадка”, пише в прессъобщението на университета. Учените може да имат различни гледни точки по този въпрос. Едни смятат, че животът е уникален и е създаден във Вселената само веднъж, докато други са на мнение, че живот възниква на всяка подходяща планета. Ако панспермията е възможна, това означава, че животът съществува много по-често, отколкото се е смятало досега.
Резултатите от експеримента показват, че устойчивите на радиация Deinococcus могат да оцелеят по време на пътуване от Земята до Марс или обратно, което отнема няколко месеца или години, в зависимост от орбитата.
Работата на японските биолози е най-доброто досега доказателство за способността на бактериите да оцеляват в открития Космос.
