Вселената се разширява с още по-бързи темпове, отколкото са смятали астрономите въз основа на наблюденията на микровълновото лъчение. Това говори за съществуването на още една тъмна субстанция – тъмно лъчение – или за непълнотата на теорията на относителността, пишат учени в статия, приета за публикуване в Astrophysical Journal.
"Това невероятно откритие може да е важна част от загадката на тъмната енергия, както и тъмната материя и тъмното лъчение, на които се падат повече от 95% от общата маса на Вселената", казва Адам Рийс (Adam Riess) от университета "Джон Хопкинс" (САЩ), Нобелов лауреат и един от първооткривателите на тъмната енергия.
С помощта на телескопа "Хъбъл" ученият колегите му са измерили скоростта на разширение на Вселената "от другия край", както се изразяват те. Учените използвали не далечни свръхнови и данните от сондите WMAP и Planck, изучаващи микровълновото "ехо" от Големия взрив, а сравнително близки до нас променливи звезди в съседни галактики.
Тези звезди – така наречените цефеиди – са интересни на учените заради техните пулсации, които може да се използват за много точно изчисляване на разстоянието до далечни обекти в Космоса.
Наблюдавайки цефеиди в 18 съседни галактики, където неотдавна са се взривили свръхнови от първи тип, екипът на Рийс е успял да изчисли разстоянието до тях и да уточни стойността на константата на Хъбъл – сегашната скорост на разширението на Вселената, намалявайки грешката при измерванията от 3 до 2,4%.
Това уточнение е дало изключително неочакван резултат – оказва се, че две галактики, разделени от 3 милиона светлинни години, се разлитат със скорост около 73 километра в секунда. Тази цифра е значително по-висока, отколкото показват данните, получени от WMAP и Planck, и е невъзможно тя да се обясни с наличните ни представи за природата на тъмната енергия и механизма на рождението на Вселената.
Според Рийс неочаквано високата скорост на разширение на Вселената говори, че в процеса на нейното ускорение е участвала не само тъмната енергия, но и още една невидима субстанция, която той нарича тъмно лъчение (dark radiation).
Според учените това лъчение е съществувало в първите дни в живота на Вселената, когато в нея е доминирала не материята, а енергията, и е приличало по свойства на така наречените стерилни неутрино.
Благодарение на това лъчение Вселената в първите дни от живота си се е разширявала доста по-бързо, отколкото би следвало в резултат на действието само на едната тъмна енергия, което е скривало нейната реална скорост на разширение от нас, пише Мегавселена.
