Земята непрекъснато губи и получава материал от Космоса. И така, ако Земята непрекъснато отдава материята и също така придобива нов материал, разширява ли се тя, или се свива?
Планетите се образуват в резултат на акреция, когато космическите прахови частици се сблъскват и увеличават, образувайки все по-голямо космическо тяло. След образуването на Земята преди около 4,5 милиарда години акрецията в системата все още продължавала, благодарение на което се формирали метеорити и астероиди, някои от които започнали да падат на Земята и да увеличават нейната маса.
Но веднага щом планетата се формира, започва друг процес: бягството на атмосферата. Той е подобен на процеса на изпарение, но в планетарен мащаб. В атмосферата атомите на кислорода, водорода и хелия поглъщат достатъчно енергия от Слънцето, за да напуснат атмосферата. И така, как тези процеси влияят върху общата маса на Земята? Днес учените могат само да оценят тази величина.
Наблюдавайки скоростта на метеоритите, учените са изчислили, че около 15 000 метрични тона - около една и половина Айфелови кули - падат на планетата всяка година, увеличавайки нейната маса. Междувременно, използвайки сателитни данни, учените са изчислили скоростта на „бягство“ на атмосферата. В резултат на този процес Земята губи приблизително 75 000 метрични тона, или 7,5 Айфелови кули.
Това означава, че Земята губи около 60 000 метрични тона маса годишно. Изглежда, че това е много...
Използвайки оценките на атмосферните емисии през последните сто години, може да се изчисли, че при загуба от 60 000 тона атмосфера годишно на Земята ще са необходими 5 милиарда години, за да загуби атмосферата си, ако планетата не е в състояние да я попълни.
Въпреки това, океанът и други процеси, като вулканичните изригвания, наистина помагат за попълване на земната атмосфера. Така че ще отнеме 3000 пъти повече време – приблизително 15,4 трилиона години, преди Земята да загуби атмосферата си; това е около 100 пъти повече от живота на Вселената, казва Гийом Гроноф, който изучава атмосферното бягство в изследователския център на НАСА в Лангли, Вирджиния.
Но много преди това да се случи, Земята вероятно отдавна ще бъде необитаема поради еволюцията на Слънцето, което се очаква да се превърне в червен гигант след около 5 милиарда години. „Така че бягството на атмосферата не е проблем в много дългосрочен план“, казва Гроноф.
И докато всички можем да аплодираме Земята за това, че е добър филантроп, любезно отдавайки атмосферата си в Космоса, също можем да бъдем сигурни, че намаляващият размер на Земята не застрашава живота на планетата.
