Автори на ново изследване предполагат, че някои звезди са се образували около първични черни дупки с неголяма маса. Те са изчислили как може да изглежда животът на такива звезди и са стигнали до извода, че в центъра на Слънцето може да има черна дупка.
Черните дупки, които са сравними по маса със звездите, се образуват при колапс на ядрото на масивна звезда след нейната смърт или при сливането на такива звезди. Астрономите срещат такива обекти в процеса на наблюдения, но не попадат на черни дупки с масата на планета или спътник. Това не е изненадващо, тъй като тези обекти трябва да са много малки. Според някои учени обаче малки черни дупки може да са се формирали веднага след Големия взрив.
Първичните черни дупки са хипотетични обекти. Предполага се, че те биха могли да се образуват директно по време на колапса на вещество в случайно образуваните изключително плътни области на младата Вселена. Освен това, според изчисленията, може да има много от тях.
ОЩЕ: Слънцето се оказа по-малко, отколкото се смяташе
За изминалите милиарди години малки черни дупки с маса до 1012 килограма би трябвало да са се „изпарили“ от лъчението на Хокинг. Но по-масивните не би трябвало да са се променили много в масата си. Затова има предположения, че първичните черни дупки с тегло 1014 – 1020 килограма (съпоставимо с масата на астероиди) може да съставляват част от тъмната материя. При такава маса те трябва да са с размерите на водороден атом.
Идеята, че някои от тези първични черни дупки може да са се оказали в центъра на звездите, не е нова. Стивън Хокинг изчислява през 1971 г., че Слънцето може да е погълнало подобен обект с тегло до 1014 килограма и тогава част от неговата яркост може да се обясни с акреция върху повърхността на първична черна дупка.
Разбира се, с голяма вероятност в центъра на нашата звезда няма черна дупка, но Ърл Белингер от Института по астрофизика „Макс Планк“ (Германия) е решил да симулира теоретичната еволюция на такова тяло. По думите на учения той се вдъхновил за тази идея от песента Black Hole Sun на Soundgarden.
Резултатите от изследването са публикувани в The Astrophysical Journal.
Белингер и колегите му изчислили, че черна дупка с масата на Церера или Плутон (около 1021 килограма), попадайки в центъра на звезда, може значително да увеличи масата си само за няколкостотин милиона години. В този случай материята, попадаща в дупката, ще образува диск, който поради триене ще се нагрее и ще започне да свети.
Според съавтора на статията Мат Каплан, теоретичен физик от Университета на Илинойс (САЩ), когато обектът достигне масата на Земята (около 1024 килограма), звездата ще се превърне в обект, който получава по-голямата част от своята енергия от черната дупка. Изследователите са предложили да наричаме такива тела „звезди на Хокинг“.
Според резултатите от тяхната симулация се оказва, че черната дупка в центъра има незначително влияние върху първите етапи от еволюцията на звездата. Следователно Слънцето може да бъде и „звезда на Хокинг“ с първична черна дупка с астероидна маса в центъра.
ОЩЕ: Откриха най-мощното лъчение от Слънцето. Произходът му остава загадка
Авторите заключават, че такъв обект може да издържи милиарди години под формата на субгигант или червен страглер. Те също така предполагат, че „звездите на Хокинг“ могат да бъдат разграничени от обикновените звезди по вибрациите на повърхността.
Учените са разгледали само приблизителни сценарии за еволюцията на такива звезди при различни маси на първичните черни дупки, използвайки програми за моделиране, които не предвиждат физиката на акреция на микроскопични черни дупки. Затова те призовават създателите да добавят възможността за такива теоретични изчисления.
