Европейски и американски планетолози максимално точно са възпроизвели образуването на „сърцето“ на Плутон и са стигнали до извода, че то е възникнало в резултат на сблъсъка на Плутон с голямо небесно тяло, чийто диаметър е бил около 730 км. Това съобщава пресслужбата на университета в Берн.
„Изяснихме, че почти цялата първична мантия на Плутон е била изхвърлена в резултат на падането на това тяло. Ядрото на този обект при това се е „сплескало“ при сблъсъка с ядрото на Плутон, което е довело до локален излишък на маса. Неговото съществуване обяснява защо равнината Спутник се е оказала на екватора на Плутон, дори ако в дълбините му няма подледен океан“, обяснява Мартин Джуци, старши изследовател в университета в Берн (Швейцария).
ОЩЕ: Учени откриха "суперкриовулкан" на Плутон
Както отбелязват изследователите, разработеният от тях сценарий за формирането на „сърцето“ на Плутон за първи път позволява да се обяснят много характеристики на равнината Спутник, включително нейната необичайна форма и позиция на екватора на Плутон, както и присъствието вътре в нея на положителна гравитационна аномалия и съществен излишък на маса. В миналото астрономите предполагаха, че тези свойства на „сърцето“ на Плутон са индикатор, че в дълбините му е скрит гигантски подледен океан.
Новите изчисления на европейски и американски планетолози показали, че съществуването на такъв океан не е задължително. Според изследователите равнината Спутник би могла да възникне дори когато вътрешността на Плутон е била напълно замръзнала, ако върху него с много ниска скорост – около 6 км/с – и под ъгъл е паднало протопланетно тяло с диаметър 730 км, което се е състояло предимно от азотен и воден лед и е имало малко скалисто ядро.
University of Bern / Illustration: Thibaut Roger
Сблъсъкът на такова небесно тяло с един от полюсите на Плутон е довел до това, че този обект буквално се е „сплескал“ при удара с твърдото ядро на Плутон. В резултат на повърхността на Плутон се е появила капковидна вдлъбнатина, на повърхността на която има слой от относително лек азотен лед, а на дъното – останките от тежкото и плътно скалисто ядро на тази протопланета.
Подобно преразпределение на масата е довело до това, че оста на въртене на Плутон променила своето положение, в резултат на което равнината Спутник се озовала на екватора, а не в района на полюсите. Този сценарий според изследователите е по-реалистичен от хипотезата за съществуването на подледен океан в дълбините на Плутон, наличието на който изисква както източници на топлина, така и наличието на големи количества амоняк във водите на този водоем, чиито запаси са изключително малки в околностите на Плутон.
„Сърцето“ на Плутон е открито от американската сонда „Нови хоризонти“ през лятото на 2015 г. по време на нейното сближаване с Плутон и семейството му спътници. Тази геоложка структура, която по-късно получава името равнината Спутник, става първото свидетелство, че недрата на Плутон са устроени много по-сложно, отколкото първоначално предполагаха учените.
ОЩЕ: Деветата планета в Слънчевата система е открита отдавна - тя и стотици други подобни планети
Научният екип на мисията откри, че "сърцето" на Плутон има сложна структура. По-специално се оказа, че повърхността му непрекъснато се обновява и в същото време се състои от две половини с различен химичен състав. Учените също откриха разлики в състава на близките до повърхността и вътрешните слоеве лед, покриващи равнината Спутник, и откриха доказателства за гравитационна аномалия в този регион на Плутон.
Статията на изследователите е публикувана в списанието Nature Astronomy.
