Институтът за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, Русия чества своята 65-а годишнина, а 2021 година бе обявена за Година на България в ОИЯИ. България беше домакин на празничните мероприятия, посветени на честването със серия от инициативи в периода 15 – 17 септември. Институтът и партньорите му от български научни организации реализираха кампания със специални събития за масовата публика, с които целят да популяризират научните достижения в областта. Ето какво заяви пред Actualno.com един от най-важните гости в семинара - руският ядрен физик Валерий Швецов:
Г-н Швецов, вие сте директор на лабораторията по неутронна физика. Бихте ли обяснили, ако е възможно на популярен език, с какво се занимава тя и какви са големите задачи, които разрешава?
Ако перифразираме един от известните руски астрономи – Сергей Попов, бихме могли да кажем, че науката се управлява с много малка доза знание. Пред нас - Terra Incognita (непозната земя), а зад нас – научните книги. Цялото научно съсловие движи тази граница напред. Според мен, няма такова нещо като „малки“ и „големи“ задачи. Не можем да предскажем последствията от нашето настоящо изследване. Нашата лаборатория работи в полето на неутронната физика, изследвайки въпроси касаещи теми от Големия взрив до магнетичната структура на новите материали, използвани за съхранение на данни в компютрите, както и произхода на заболяването алцхаймер.
Носител сте на наградата на НАСА за групово постижение в рамките на The LRO Team (2010).Какво постигна вашият екип тогава?
Получихме тази награда за дизайна и конструкцията на Lunar Exploration Neutron Detector (LEND), който беше инсталиран на Лунар Риконъсънс Орбитър, изстрелян през 2009г. LEND има неутронен и гама сензор, който може да засече водния лед в лунната почва. Данните от LEND ни показват, че имаме милиарди тонове воден лед в дълбоките полярни кратери на луната.
В краткото ви представяне е отбелязано, че научните ви интереси са в областта на ядрените данни за науката и технологиите. Бихте ли обяснили малко по-подробно - как се прилагат въпросните данни и какви ползи се извличат от тях за науката и технологиите?
Ядрените данни са просто прецизно измерени параметри на различни ядрени реакции. Такова знание е необходимо за дизайна и конструкцията на новите ядрени съоръжения като реактори и ускорители.
Как самият вие развихте интерес към физиката?
С четене на книги – първо научна фантастика, после популярна физика, както и ходене на олимпиади по физика и математика.
В кое направление на съвременната физика се очакват най-скорошни пробиви; такива, които биха могли да променят начина ни на живот и това би могло да стане в близко бъдеще, да кажем, десетилетие?
Според мен, в биологията. Науката за живота. Човешкото здраве и дълголетие.
Кои са онези въпроси, които смятате, че ще се разрешат "последни" - най-големите загадки във вашето научно поле, за които все още можем само да гадаем.
Основният въпрос е: „Как е построена вселената и как всичко в нея работи?“. Може би ще са ни необходими няколкостотин години, за да получим всички отговори.
