Сондата "Розета" е направила неочаквано откритие – оказва се, че в газовата опашка на кометата Чурюмов-Герасименко присъства голямо количество молекулярен кислород.
Той е попаднал в нейните недра в първите дни от живота на Слънчевата система, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature.
"Никога не сме мислили, че кислородът може да оцелее милиарди години в чист вид, без да се съедини с други вещества в недрата на кометата. И още по-невероятно беше това, че концентрацията на кислорода е еднаква за всички региони на кометата, което говори за неговата невероятна древност", казва Катрин Алтвег от университет на Берн, която участва в научния екип на "Розета".
Както разказва изследователката, сондата е извършила това откритие практически веднага след като е пристигнала в околностите на кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко през август миналата година, но учените дълго не вярвали в присъствието на кислород, като смятали, че той може да е попаднал в спектрометъра ROSINA още на Земята или с останките от ракетното гориво.
От времената, когато планетолозите се убедили, че концентрацията на О2 в Космоса се е променяла заедно с разстоянието до кометата, те са се опитали да оценят неговия дял в опашката и атмосферата на 67Р и да разберат откъде се взема той и как изобщо е попаднал на това небесно тяло.
Първоначално учените смятали, че кислородът може да е възникнал във "въздуха" на кометата по същия механизъм, по който той се появява в атмосферата на луните на Сатурн и Юпитер – в резултат на "бомбардировка" на ледената им повърхност от космически лъчи и разложените от тях водни молекули на кислород и водород.
Скоро се наложило да отхвърлят тази теория, тъй като се изяснило, че кислородът заема четвърто място по концентрация и маса сред всички газове в опашката на кометата, отстъпвайки само на водата, въглеродния оксид и въглеродния диоксид.
Както обясняват учените, космическите лъчи са способни да проникнат само на няколко метра в дълбочината на леда, което ограничава количеството кислород, което могат да породят. На свой ред кометата "отслабва" с 10 метра по време на всяко завъртане около Слънцето, което рязко ограничава масата на кислорода, който може да се натрупа в ледовете в резултат на разлагането на водата.
Поради тази причина, обяснява Андре Билър от Мичиганския университет в Ан Арбър (САЩ), или концентрацията на кислород трябва да спада бързо с приближаването към Слънцето, или да остава ниска, което не се е случило. Остава единственият вариант – кислородът да се е съхранил в материята на кометата от времето на формирането на Слънчевата система.
Както смятат планетолозите, кислородът е попаднал в недрата на Чурюмов-Герасименко във времето, когато тя е представлявала куп от микроскопични зрънца прах и лед в покрайнините на бъдещата Слънчева система. Тези зрънца, както и кометата днес, непрекъснато са бомбардирани от космически лъчи, които са ги насищали с молекулярен кислород. Впоследствие те са се съединили и са станали кометата 67Р.
Според Билър присъствието на кислород в нейните недра говори за две важни неща. Първо, това доказва, че кометата наистина се явява образец на първата материя на Слънчевата система и изучаването на такива тела може да ни помогне да разберем как са възникнали Земята и другите планети.
Второ, неговото присъствие говори, че на повърхността на кометите и други първични небесни тела може да протичат сложни химични процеси, необходими за формирането на примитивни захари, аминокиселини, азотни основи и други "тухлички на живота".
Парадоксално, присъствието на следи от кислород и тези вещества в излъчването на далечни планети сега не може да се смятат за следи от присъствието на живот на тяхната повърхност, тъй като те присъстват на "неживи" комети, заключават учените, цитирани от РИА Новости.
