През последните години учените натрупаха много информация за Марс и дори се заговори за живот на Червената планета.
Този път учените, влезли в ролята на Шерлок Холмс, най-накрая може би са успели да разрешат мистерия, която продължава от десетилетия - произхода на огромния, многопластов лед с CO2 на южния полюс на Марс и връзката му със въглеродния диоксид в марсианската атмосфера, предаде БГНЕС.
Една от водещите хипотези е, че тези слоеве са били натрупани един върху друг, тъй като оста на Марс се накланя към и извън Слънцето, а симулационните модели, публикувани в ново проучване, подкрепят тази теория.
Въпросната ледена шапка е разположена на около километър дълбочина и се смята, че съдържа толкова въглероден диоксид, колкото има в цялата атмосфера на Марс днес, а комбинация от фактори са създали този необичаен слоест модел .
"Обикновено, когато правите модел, не очаквате резултатите да съвпадат толкова точно с това, което наблюдавате", казва Питър Бюлер, планетарен учен от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА."Но дебелината на слоевете, както е определена от модела, съвпада прекрасно с радарните измервания от орбиталните спътници."
Това, което прави ледената шапка на южния полюс толкова странна, е, че всъщност не би трябвало да е там – водният лед е по-термично стабилен и по-тъмен от CO2 леда, така че учените биха очаквали CO2 леда да се дестабилизира, когато бъде хванат под воден лед.
Три фактора са предотвратили това, според новия модел: променящият се наклон на Марс, докато обикаля около Слънцето, разликите в начина, по който тези два вида лед отразяват слънчевата светлина, и промяната в атмосферното налягане, която се случва, когато CO2 леда се превръща в газ.
„Колебанията“ на Марс при въртенето му биха променили количеството слънчева светлина, достигащо до южния полюс, образувайки CO2 лед по време на някои периоди, а след това превръщайки го от твърдо в газообразно състояние през други периоди.
Това продължава от около 510 000 години, предполагат учените - от последния период на изключително силна слънчева светлина, когато целият CO2 би бил превърнат в газообразен в марсианската атмосфера.
С разбирането на ледената шапка на южния полюс на Марс, изследователите потенциално могат да разберат повече за дългосрочната история на планетата, датираща милиарди години назад.
