Малка, студена и тиха, Луната има изненадващо разпределение на магнитни „пръстови отпечатъци“ по прашната си повърхност и не всички от тях може да се обяснят.
Ново изследване под ръководството на геолога Джуан Гуо от Института по геохимия на Китайската академия на науките, може да помогне за разбирането на необичайно силно магнитно поле, което не отговаря на други характеристики на Луната.
Гуо и екипът му анализирали лунната почва, донесена на Земята през декември 2020 г. от сондата Chang'e 5, и открили частици от минерал, известен като магнетит, който рядко се среща в проби от лунни породи, пише ScienceAlert.
„Лунните магнитни аномалии са мистерия от ерата на „Аполо“, пишат Гуо и колегите му в статия, публикувана в списанието Nature Communications.
„Следователно едно задълбочено разбиране на механизма на образуване и характеристиките на разпространение на магнетита на Луната може да предостави нова перспектива за обяснение на произхода на магнитните аномалии в лунната кора.“
Магнетитът, силно магнитна желязна руда, е намерен в субмикроскопични сферични зърна железен сулфид, които приличат на разтопени капчици. Последвалото термодинамично моделиране е установило, че магнетитът в тези зърна е резултат от големи удари върху лунната повърхност.
За планетолозите наличието на магнетит е от решаващо значение – той може да се използва за проследяване на магнитните полета през историята, както и за откриване на потенциални индикатори за живот, два от най-важните изследователски въпроса около всяка планета или луна. Въз основа на своите открития изследователите смятат, че магнетитът може да е широко разпространен и в най-фината лунна почва.
Учените отбелязват, че за разлика от почвата на Земята лунният реголит е изключително редуциран: там има много по-малко електрони поради факта, че Луната не е защитена от слънчевата радиация. Това затруднява свързването на желязото с кислорода за образуване на руди. Минералът може да е попаднал на Луната след сблъсъци с метеорити. Това е довело дотам някои части на Луната са по-магнетизирани, а други по-малко.
„Характеристиките на морфологията на желязо-сулфидните зърна и разпределението на кислорода предполагат, че по време на събития с голямо въздействие е възникнала фазова реакция газ–топене“, обясняват изследователите.
Според предишни изследвания метеоритите може да са снабдили повърхността на Луната с феромагнитни материали, като ударите обясняват поне някои от магнитните аномалии.
Новото изследване прави още една крачка напред, установявайки, че силата на тези въздействия може също да е трансформирала материалите в субмикроскопичен магнетит, което ги прави „важен източник на феромагнитен материал на лунната повърхност“.
С други думи, минералът присъства по-широко на лунната повърхност и това от своя страна променя нашето разбиране за това как Луната се е развила с течение на времето.
Според учените текущата магнетизация на повърхността на Луната, заедно с наличието на тези минерали, може да помогне да се обясни как ударите на големи обекти са довели до лунно магнитно поле.
ОЩЕ: Специален метод ще търси тъмна материя в Слънцето