Някои пулсари се оказват способни да изработват джетове – тънки снопове плазма, ускорени почти до светлинна скорост. Преди това се смяташе за отличителна черта на черните дупки, става ясно от статия, публикувана в Astrophysical Journal.
"Когато наблюдавахме такъв пулсар с помощта на VLA, неочаквано видяхме мощен поток от радиолъчение, който сочеше присъствието на джет, почти толкова силен, както тези, които съществуват в околностите на черна дупка. Това много ни учуди и говори, че някакви неизвестни за нас процеси се случват в двойките неутронни звезди и обикновени светила", казва Адам Делер (Adam Deller) от Института за радиоастрономия на Нидерландия в Двингело.
Делер и колегите му разкрили изключително необичайното и смятано преди за невъзможно поведение на пулсарите, като наблюдавали един от наскоро откритите обекти от такъв род – PSR J1023+0038 – с американския радиотелескоп VLA и орбиталния рентгенов и гама-телескоп Swift.
Пулсарите представляват неутронни звезди, остатъци от взривили се свръхнови, от полюсите на които излизат тесни снопове радиовълни. Обикновено "новородените" пулсари се въртят много бързо и постепенно се забавят, изразходвайки за излъчването собствена енергия. Но в двойна система пулсарът може отново да се "развихри", отнемайки вещество от звездата съсед, и да се превърне в така наречения милисекунден пулсар.
PSR J1023+0038, разположен в съзвездие Секстант на 4500 светлинни години от Земята, е изключително необичаен и уникален пулсар. Съдейки по данните на учените, периодично той започва да се върти и да спира. Това необичайно поведение заинтересувало Делер и колегите му и те се опитали да изяснят какво се случва с него, като го наблюдавали в радио- и рентгеновия диапазон.
За голямо удивление на учените те се натъкнали на още по-голяма загадка – оказва се, че от тази неутронна звезда излизат мощни снопове плазма, ускорени до много висока скорост. Астрофизиците и по-рано са срещали неголеми джетове при пулсарите, но и най-мощните от тях не могат да съперничат по сила дори с "плюенето" на спящите черни дупки.
Засега астрофизиците не знаят защо и как пулсарът започва да изработва джетове, с изключение на това, че в този процес е замесена неголяма звезда спътник, която около пет пъти отстъпва по маса на Слънцето и помага на пулсара периодично да се "развихря".
Допълнителна загадка се крие в това, че PSR J1023+0038 привлича върху себе си скромни обеми материя дори в сравнение с другите пулсари, при които учените са откривали едва забележими джетове. Всичко това усложнява търсенето на причините за раждането на толкова силно космическо "плюене".
Засега единственото по-правдоподобно обяснение за съществуването на тези джетове е, че пулсарът може да "изплюва" почти цялата привличана материя на светилото и по този начин да изработва по-голямо количество радио- и гама-лъчение. Тази хипотеза според учените се нуждае от експериментална проверка.
Делер и колегите му ще се опитат да разкрият механизма на раждането на джетове в бъдещи наблюдения на този необичаен обект, както и на два други пулсара, за които също са характерни подобни цикли на активност и забавяне.
