Близо до повърхността на Меркурий може да има много диаманти. Това предложение е направено от Кевин Кенън от Минното училище в Колорадо на Конференцията за лунни и планетарни науки в Хюстън.
„Вълната на налягане от падащите на планетата астероиди и комети може да трансформира графита в диамант – казва Кенън. – По такъв начин близо до повърхността може да лежат множество диаманти."
Диамантът е алотропна форма на въглерода, която се образува при високо налягане от други форми – като например графит. Според изчисленията на учените, когато младият Меркурий е бил покрит с океани от магма, върху тях е плувал слой графит. Освен това Меркурий е преживял два пъти по-интензивна Късна тежка бомбардировка – период на падане на голям брой метеорити преди 4,1–3,8 милиарда години.
Кенън е моделирал последствията от честите удари на астероиди върху горните 20 километра от кората на Меркурий в продължение на милиарди години. Според изчисленията му графитният слой може да достига до сто метра, а ударното налягане на астероидите би било достатъчно, за да превърне 30-60 процента от този слой в диаманти. В полза на такава възможност говорят и находките на Земята на много съдържащи диаманти метеорити, като Алмахата Сита, паднал в Нубийската пустиня през 2008 г.
Тази хипотеза ще може да се провери през 2025 г., след като на Меркурий пристигне европейско-японският апарат BepiColombo с множество камери и спектрометри.
Меркурий се отличава с неголеми размери. Той е по-малък от някои луни в Слънчевата система: Титан и Ганимед. Една година на Меркурий трае 88 земни дни (за такъв период от време той прави пълен оборот около Слънцето), а един ден на първата планета в Слънчевата система трае 58,6 земни дни.
Меркурий е практически лишен от атмосфера, така че на повърхността му има резки температурни промени. Осветената страна се нагрява до 426 градуса по Целзий, но нощната страна се охлажда до -178 градуса.
Учените отбелязват, че Меркурий съдържа голямо количество въглерод под формата на графит. За повечето известни планети въглеродът е част от вътрешното ядро, но Меркурий е натрупал въглерод в кората, а не във вътрешността.
Моделът на Кенет е показал, че ударното налягане на метеоритите и силното нагряване трябвало да е превърнало 30 до 60% от графитените породи в диаманти. Количеството диаманти на Меркурий вероятно е до 16 квадрилиона тона, въпреки че скъпоценните камъни вероятно ще бъдат малки и произволно разпръснати в седиментите.
Тази теория вече е намерила косвено потвърждение. Някои планетолози заявили, че са видели тъмни петна, вероятно от графит, на снимки на Меркурий, направени от космическия кораб Messenger на НАСА.
Впрочем диамантите на Меркурий е малко вероятно да приличат на земните. Най-вероятно това са "мръсни" камъни, състоящи се от смес от графит, диамант и някои други форми на въглерод.
Учените също така заключили, че в древни времена Меркурий може да е бил много по-голям. Сега масата му е 1/18 от масата на Земята, но преди няколко милиарда години той е "тежал" между 03-0.8 земни маси. В резултат на метеоритната бомбардировка значителна част от външните породи са се откъснали и разпръснали в Слънчевата система. Това може да се е случило 10-20 милиона години след образуването на планетата.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Вулканичната дейност на Меркурий е спряла преди 3,5 милиарда години