Нестабилните гравитационни условия в спиралните ръкави на Млечния път са провокирали метеоритни бомбардировки на нашата планета от обекти от облака на Оорт. Авторите на ново изследване предполагат, че благодарение на тези метеорити на младата Земя са се образували „зърната“ на първите континенти и са започнали тектонични процеси. Научната статия е публикувана в списание Geology.
Днес земната кора е разделена на плочи, които се движат бавно през по-пластичната астеносфера, слой от горната мантия. Континенталната кора е „по-плаваща“ и по-малко плътна от океанската. Следователно там където те се „срещат“, океанската кора отива по-дълбоко в Земята, топейки се в мантията. Поради тази дейност части от мантията редовно „изплуват“ на повърхността с вулканичните изригвания, образувайки нова континентална кора. Така възникнало предположението, че първите континенти са се образували над зоните на субдукция – процес, при който една тектонична плоча се подпъхва под друга.
За съжаление всичко се оказало много по-сложно, тъй като в хадея (допреди четири милиарда години) и архая (преди 2,5 – 4 милиарда години) вероятно не е имало тектонично движение на плочи и зони на субдукция. За да възстановят ранната история на формирането на земната кора, някои геолози превключили от изучаване на мащабно движение на плочи към изучаване на малки минерални кристали, които са се образували на младата Земя.
Грешно е да се смята, че кората се е образувала изключително поради земни процеси. През цялото си съществуване планетата е била повлияна от космическата среда: от периодични промени в орбитата и цикли на слънчева активност до далечни гама-лъчи и, разбира се, падане на метеорити.
В началото на август беше публикувано изследване, което показва, че ударите на метеорити върху младата Земя са разцепили обвивката на планетата и са провокирали формирането на плаващи „зърна“ от континенталната кора. Сега друг международен екип учени е открил „ритъм“ в образуването на континенталната кора, който съвпада с движението на планетата през Галактиката. И в двете изследвания геолозите са анализирали циркони.
Цирконите са минерални зърна, образувани при охлаждане на магмата. Понякога в този процес в тях попадат други елементи като уран, които поради радиоактивен разпад позволяват да се определи възрастта на зърното.
След анализ на зърна от различни кратони (участъци от земната кора, характеризиращи се с малка подвижност) учените са установили повтарящ се ритъм на тяхното образуване с продължителност около 200 милиона години, съвпадащ с въртенето на Слънчевата система около центъра на Галактиката и преминаването през спиралните ръкави.
В спиралните ръкави концентрацията на звезди, междузвезден прах и газ е много по-висока. Има региони на звездообразуване. Техните гравитационни взаимодействия изхвърлят обектите от облака на Оорт от техните орбити и те започват по-често да се сблъскват с планетите.
Повечето от падащите на Земята обекти идват от Астероидния пояс между Марс и Юпитер, те пристигат със скорост от около 15 километра в секунда. Обектите от облака на Оорт прилитат със скорост около 52 километра в секунда. Врязвайки се в планетата, те са избили огромно количество кора, провокирайки „появата“ на разтопената мантия.
С времето средният размер на падащите метеорити и ударите станали по-малко разрушителни. В същото време на планетата започнали процеси на субдукция и тя започнала сама да „произвежда“ континенти.
Така преминаването на Слънчевата система през спиралните ръкави на Галактиката е провокирало метеоритни бомбардировки на младата Земя, в резултат на което се е формирала първата континентална кора, предполагат учените.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Не един, поне два астероида са погубили динозаврите
