Планетолози са установили, че разликите в минералния и химичния състав на скалите на видимото и тъмното полукълбо на Луната се дължат на факта, че голям астероид е паднал на южния му полюс малко след образуването ѝ. Заключенията на учените са публикувани от научното списание Nature Geoscience.
„Нашите изчисления показват, че падането на голям астероид на жния полюс на Луната в района на басейна Южен полюс – Ейткън, би трябвало да е „смесило“ лунните базалти по специален начин и да ги е преместило към видимото полукълбо на Луната. Ако нашата теория е вярна, то в скалите, които луноходът „Чанъе-5“ събра в Океана на бурите, ще има много титан и редкоземни метали“, пишат учените.
Обратната страна на Луната, за разлика от нейната относително "плоска" видима страна, е покрита с много хълмове, пукнатини и кратери. Измерванията показват, че видимата част на Луната е забележимо по-тежка от невидимата, а скалите в двете половини на спътника се различават значително една от друга по химичен, изотопен и минерален състав.
Група планетолози от Университета за наука и технологии в Макао (Китай) са открили, че всички тези различия са възникнали след падането на голям астероид на южния полюс на Луната в ранните епохи на съществуването ѝ. Учените стигнали до това заключение, след като анализирали данните, събрани от китайския луноход "Юйту-2" и орбиталните сонди в приполярните райони.
Геоложка история на раждането на Луната
Данните показват, че мантийните скали в околностите на т.нар. басейн Южен полюс-Ейткън, най-големия кратер на лунната повърхност с диаметър 2400 км, значително се различават по състав и външен вид от съседните райони на земния спътник. По-специално те съдържат необичайно ниски нива на редкоземни метали, както и илменит и други скали, съдържащи големи количества титан и торий.
Южен полюс-Ейткън. Снимка: NASA/GSFC/Arizona State University
В същото време учените установили, че най-високите концентрации на тези елементи и скали са наблюдавани на противоположната страна на Луната, в северозападните райони на нейното видимо полукълбо. Това навело учените на мисълта, че и двете аномалии са свързани с едно и също събитие - падането на гигантски астероид, след което е възникнал Южен полюс-Ейткън. Това се е случило преди около 4,3 милиарда години.
Водени от тези съображения, планетолозите изчислили последиците от падането на голям астероид на Луната в последните моменти от нейното формиране, когато недрата ѝ вече били частично изстинали. Създаденият от тях компютърен модел потвърдил, че сблъсъкът с Луната дори на сравнително малки астероиди е трябвало да разтопи отново недрата на земния спътник и да породи съществени различия в разпределението на онези скали в нейната мантия, които съдържат титан, торий и редкоземни метали.
Следи от това "смесване" в недрата на Луната според учените трябва да се съдържат в проби от лунния Океан на бурите, доставени на Земята през декември от мисията „Чанъе-5“. Учените се надяват, че благодарение на тяхното изучаване ще успеят да потвърдят тази теория или да намерят друго обяснение за разликите в минералния, химическия и изотопния състав на видимото и обратното полукълбо на Луната.
