Една от най-големите и втора по яркост (след Плутон) ледени планети джуджета – Макемаке – си има спътник, съобщава НАСА.
Небесното тяло с обозначението S/2015 (136472) и името МК 2 е 1300 пъти по-бледо от Макемаке. Спътникът се върти около планетата джудже на разстояние 21 000 километра и диаметърът му е около 160 километра. В случай че МК 2 се движи по кръгова орбита около Макемаке, периодът на неговото завъртане е равен поне на 12 дни.
Формата на орбитата е важна за изясняване на произхода на спътника. В случай че тя е кръгова, това може да означава произход на МК 2 в резултат на сблъсък на Макемаке с друго небесно тяло от пояса на Кайпер (разположен на разстояние от 30 до 55 астрономически единици от Слънцето). Ако траекторията на движение на МК 2 около планетата джудже е елипсовидна, спътникът може да е захванат от небесното тяло от пояса на Кайпер преди няколко милиарда години.
Откритието на МК 2 може да обясни също наблюдаваните инфрачервени аномалии при изследването на Макемаке. Независимо че повърхността на планетата джудже е ярка и студена, нейната температура в някои райони е по-висока, отколкото в околните области. Причината за това може да е тъмната повърхност на небесното тяло.
Ниската яркост и сивият цвят на МК 2 (в сравнение с планетата джудже) се обяснява с нейната невисока маса – ледът в резултат на сублимация под действието на слънчевото лъчение преминава в газообразно състояние и по този начин не се задържа на повърхността на спътника. Това прави небесното тяло подобно на комета.
Астрономите са открили МК 2 с помощта на научния инструмент Wide Field Camera 3 на космическия телескоп "Хъбъл". За откриването на спътника на Макемаке е използвана същата техника, както и през 2005, 2011 и 2012 година за изследванията на малките луни на Плутон.
Наблюдения са провеждани през април 2015 година и чак сега е приключил техният анализ. На представената от НАСА снимка МК 2 се вижда като неголямо тяло близо до Макемаке. В бъдеще астрономите планират да уточнят параметрите на орбитата, размерите и масата на луната.
Небесното тяло е първият открит спътник на Макемаке. Неговото откриване потвърждава разпространената гледна точка, че всяка голяма планета джудже има спътник. Освен това откриването на луната сочи общ произход на Плутон и Макемаке, които вероятно си приличат по физически свойства и строеж.
Макемаке е открита през 2005 година и е кръстена в чест на създателя на човечеството и бога на изобилието в митологията на рапануйците (коренните жители на Великденския остров). Нейният диаметър достига 1400 километра. Планетата джудже се намира 50 пъти по-далече от Слънцето в сравнение със Земята.
Макемаке се смята за третата или четвърта по големина планета джудже в Слънчевата система (след Плутон, Ерида и вероятно обекта (225088) 2007 OR10).
Международният астрономически съюз отбелязва осем планети и официално признава съществуването на пет планети джуджета: Церера се намира в Астероидния пояс между орбитите на Марс и Юпитер, докато другите – Плутон, Ерида, Макемаке и Хаумея – са зад орбитата на Нептун (в пояса на Кайпер).